— Очевидно използваме изрази — каза Джамил, — които са общи за ликоите и за прайда.
— Страхотно, вълците и леопардите имат общи корени. И сега какво?
— Приветствай ме — рече Джамил.
— Ъъ, аз съм лупа. Ти си просто Скол, телохранител. Моят ранг е по-висок от твоя, затова ти трябва пръв да ми предложиш лицето и гърлото си.
— Тя е ваша лупа и наша Нимир-ра, което я прави равна по ранг с вашия Улфрик, така че искането й е съвсем основателно — обади се Зейн.
Джамил му изръмжа.
Зейн застана зад мен, сякаш искаше да се прикрие зад тялото ми като зад щит. Можеше и да се получи, ако не беше по-висок от мен близо двайсет и пет сантиметра.
— Тя те отхвърля — каза Джамил. — Сега си сам срещу мен.
— И дума да не става — намесих се аз. — Зейн е мой. Няма да ти позволя да го използваш, за да демонстрираш глупавото си мачовско превъзходство.
Джамил поклати глава.
— Той се навря в теб, но ти не го докосна.
Намръщих се.
— Е, и?
Джамил въздъхна.
— Книгите, които си прочела, не са те научили на нищо за нас.
— Тогава ти ми обясни — казах аз.
Джейсън се намеси:
— Когато Зейн се приближи до теб, той потърси твоята защита, но ти не го докосна. По този начин отхвърли молбата му за защита.
Чери продължаваше да седи неподвижно на леглото със събрани в скута ръце.
— Това е едно от правилата, които важат както за вълците, така и за нас.
Обърнах глава и ги изгледах.
— А вие двамата откъде знаете всичко това?
— Когато начело на глутницата бяха Рейна и Маркус, на всички ни се налагаше често да молим за защита — обясни Джейсън.
— Габриел прекарваше много време с Рейна — намеси се Чери. — И ние, леопардлаците, бяхме принудени да прекарваме много време с вълците.
— В такъв случай, когато Зейн се доближи до мен, какво трябваше да направя?
— Искаш ли да го защитиш от мен? — попита Джамил.
Огледах високото му мускулесто тяло. Даже да не беше ликантроп, в честен двубой щеше да бъде страховит противник. Разбира се, природата се беше погрижила двубоят между нас да не бъде честен. Джамил беше по-тежък от мен с поне четирийсет и пет килограма. Обсегът на ръцете му беше два пъти по-голям от моя. А силата на горната част на тялото му… мисля, че схващате мисълта ми. Честният двубой между нас беше невъзможен. Затова не изпитвах никакви угризения да използвам оръжия.
— Да — отговорих аз. — Искам да защитя Зейн от теб. Ако това е необходимо.
— Тогава го докосни — каза Джамил.
Намръщих се отново.
— Може ли да бъдеш малко по-конкретен?
— Важно е самото докосване — поясни той, — а не къде или как ще го докоснеш.
Зейн стоеше зад мен. Плъзнах се назад, докато гърбът ми докосна тялото му. Телата ни се допряха плътно едно в друго.
— Това достатъчно ли е? — попитах.
Джамил поклати глава.
— Просто го докосни — той направи знак на Джейсън. — Поискай защитата ми.
Джейсън се приближи с усмивка. Застана съвсем близо до него, но без да го докосва. Джамил обви раменете му с ръка — покровителствено, почти като прегръдка.
— Ето това е.
— Трябва ли да го направя по същия начин, или може да го докосна където и да е, стига да е на видимо място?
Джамил отвърна с кратък звук, нещо средно между сумтене и ръмжене.
— Усложняваш излишно нещата.
— Не — възразих аз. — Ти го правиш. Просто ми отговори на въпроса.
— Не, не е нужно да бъде по същия начин, но е добре да се научиш да го правиш, така че да изглежда естествено.
— Защо?
— Ами ако Зейн бягаше от мен пред публика? Той те вижда в тълпата и идва при теб. Единственото, което трябва да направиш, е да се престориш, че го прегръщаш или дори, че го целуваш. Аз ще разбера, че му гарантираш защита, и никой от присъстващите хора няма да заподозре, че става нещо нередно.
Не бях сигурна как трябва да се почувствам от факта, че не съм включена в групата на хората, но си замълчах. Хванах Зейн през кръста и го придърпах до мен. Щях да се чувствам по-комфортно, ако беше с риза, но както и да е, това беше мой проблем, не негов. Бях го прегърнала с лявата ръка, така че дясната ми ръка беше свободна. Освен това отстъпих леко назад, та пистолетът ми да не бъде закрит от тялото му. Не пуснах Зейн, но го задържах на известно разстояние от себе си, за да стане очевидно, че под ръката ми има пистолет. Има много начини да отправиш заплаха.
— Доволен ли си? — попитах.
Джамил кимна рязко.
Джейсън се отдръпна от него и застана по-близо до мен и Зейн.
— Джамил е бесен, задето Зейн му каза, че трябва да те приветства като по-висшестояща.
— А ти реши да й го припомниш — изръмжа Джамил.
— Ох — рече Джейсън, — толкова съм уплашен.