Стаята се изпълни с енергия, от която настръхнах. Видях как кафявите очи на Джамил избледняха, станаха яркожълти. Той изгледа Джейсън с вълчи очи.
— Ще бъдеш.
Чери стана плавно от леглото и коленичи зад мен. Протегна нагоре едната си ръка и аз я стиснах. Тя облиза чевръсто ръката, с която я държах — поздрав, който използват само леопардите, — после протегна изящната си китка към крака ми и се вкопчи в панталона ми като малко срамежливо дете. Явно смяташе, че ще се случи нещо лошо.
Очаквах Джейсън да дойде при мен като леопардлаците, но той не го направи. Отстъпи към вътрешността на стаята, отдалечавайки се от Джамил, но не ме помоли за помощ.
— Какъв е проблемът? — попитах аз. — Просто Джамил ще ми предложи пръв бузата си, нали така?
— О, не — каза Джейсън. — Ще бъде много по-забавно.
При тези му думи се навъсих, защото познавах отлично представата му за забавление.
— Може би поисках нещо, което не разбирам.
— Но го поиска — рече Джамил — и това е твое право, защото си наша лупа.
Започнах да подозирам, че съм направила някакъв гаф. Че съм поискала нещо, което Джамил не иска да ми даде, а аз вероятно няма да съм доволна да го получа.
— Ако не се беше държал като задник, когато пристигнахме тук, Джамил, вероятно щях да подмина това.
— Но… — започна той.
— Но няма да отстъпя, не и пред теб.
— Пред никого — каза тихо Джейсън.
И това беше вярно.
— Ако откажа, ще бъде предизвикателство към теб — рече Джамил.
— Добре, но знай, че нямаш повече картбланш за този уикенд.
Той кимна.
— Виждам пистолета.
— Значи се изяснихме.
— Изяснихме се — потвърди Джамил.
Той скъси разстоянието между нас и видях, че очите му все още са злокобно жълти.
— Без номера, Джамил.
Той за миг се озъби.
— Правя това, което ти поиска, Анита.
Зейн се премести зад мен и сложи ръце на раменете ми, предоставяйки ми повече място за движение. Чери се сгуши в краката ми. Нито един от двамата не се отдръпна. Реших, че това е добър знак. Дано не грешах.
Джамил докосна съвсем леко лицето ми с върховете на пръстите си.
— Ако имаше хора, щях да го направя ето така — той се наведе към мен, сякаш се канеше да ме целуне.
Направи го. Докосна ме с устни, като продължаваше да държи лицето ми с пръсти. После се отдръпна от мен. Отвори очи и видях, че са все така яркожълти, златисти. На фона на тъмната му кожа цветът им беше поразителен.
През цялото време стоях неподвижно. Бях толкова слисана, че не знаех какво да предприема. Джейсън и леопардите мълчаха, така че Джамил, изглежда, правеше точно това, което го бях принудила да направи. Вероятно. Ако на неговото място беше Джейсън, щях да заподозра, че цели да си открадне целувка от мен, но Джамил не си падаше по такива игри.
Той продължаваше да държи лицето ми.
— Но тази вечер няма да има хора. Когато сме сред нашите и никой не гледа…
Джамил не довърши. Просто се наведе отново към мен. Езикът му пробяга по долната ми устна. Дръпнах се назад. Той отпусна ръце.
— Ти четеш книги за вълци, Анита. Аз съм подчинен вълк, който моли доминиращия си събрат за внимание.
— Вълчетата молят по подобен начин за храна — казах аз. — Когато вълците са възрастни, това е ритуал, при който подчиненият вълк ближе и хапе леко муцуната на доминиращия.
Джамил кимна.
— Схванах — уверих го аз.
— Поздравът, на който се опитвам да те науча, е нашата версия на ръкостискането при хората. И двамата предлагат едновременно муцуните си. По-скоро е като целувка.
— Покажи ми.
Той се наведе отново към мен, но този път не се опита да докосне устните ми. Отърка бузата си в моята, плъзна я по ухото ми и накрая зарови лице в косата ми. Моето лице също се оказа притиснато в косата му. Тя беше на плитки, които бяха едновременно груби и меки на допир.
Джамил каза, както беше с уста в косата ми:
— Трябва да заровиш лице в косата и да подушиш кожата.
Той навря лицето си чак до скалпа ми. Чух как си пое въздух. Дъхът му беше почти горещ.
Опитах се да направя същото, но се наложи да се повдигна на пръсти и да се облегна с една ръка на гърдите му, за да не загубя равновесие. Зейн се отдръпна от мен и аз се подпрях с другата ръка на рамото му. Плитчиците на Джамил улесниха достъпа до кожата на скалпа му. Те се разделиха и обгърнаха лицето ми като малки тънки въжета.
Надуших балсама му за коса и одеколона му, а под тях и собствената му миризма. Щом я вдишах, усетих прилив на сила и тя не идваше от него. Внезапно разбрах, че Ричард седи на някакво легло и е прегърнал майка си. Почувствах как той вдига поглед към мен, сякаш ме бе видял да стоя до леглото. Но аз се намирах на километри от него и стоях до друго легло. Ние се потопихме в плътната топла миризма, която излъчваше кожата на Джамил, и силата на Ричард така се стовари върху мен, че настръхнах.