— Това беше дяволски близо до насилие, Ашър.
Той кимна изискано:
— Oui.
— Значи, ако го убием, Съветът ще се върне в града и ще ни опука.
Между очите му се появиха леки бръчки. Май не разбра жаргона.
— Ще ни убият — каза той.
Вече се бях срещала на живо с част от членовете на Съвета и знаех, че е прав. Жан-Клод имаше врагове сред тях, а сега имах и аз. Не, не исках да давам повод на кошмара на целия вампирски род да се върне в Сейнт Луис, за да ни види сметката.
— Как да постъпим? Защото, помни ми думите, Ашър, те ще си платят за това, което причиниха на Натаниел.
— Съгласен съм. Ако не направим опит да си отмъстим за обидата, това ще се възприеме като признак за слабост и Колин може да се вдигне срещу нас и да ни убие.
— Защо при вас, момчета, всичко е толкова дяволски сложно? — попитах аз. — Защо Колин не може просто да повярва, че сме дошли тук, за да спасим Ричард?
— Защото не напуснахме града — чу се откъм леглото слабият, но уверен глас на Натаниел. Той примигна със светловиолетовите си очи към мен. Чери бе превързала гърдите му, а раната на шията му беше покрита с голяма марля. Предположих, че раната на бедрото му също е с марля, но от кръста надолу беше увит. — Колин очакваше, че ще напуснем града, щом Ричард излезе от затвора. Като не изчезнахме, той е решил, че възнамеряваме да завземем територията му.
Приближих се до леглото.
— Зейн ми каза, че си напуснал мястото с един от върколаците на Върн. Как стана така, че вампирите те хванаха?
— Мира — каза той.
— Моля?
— Името на върколака е Мира — той извърна очи от мен, сякаш не искаше да ме гледа в лицето, докато говори. — Тя ме заведе у тях. Правихме секс. После излезе от стаята. Когато се върна, вампирите бяха с нея. — Натаниел вдигна поглед към мен.
Неволно се взрях в очите му и мъката в тях беше толкова истинска, че потръпнах.
— Били са прекалено много, за да се биеш с тях, Натаниел — рекох му аз. — Всичко е наред.
— Да се бия? — той се изсмя и от горчивината в смеха му ме заболя. — Нямаше никаква битка. Бях окован.
Намръщих се.
— Защо?
Леопардлакът изпусна дълга въздишка.
— Анита, Анита, мили Боже — закри очите си с ръка.
Зейн му се притече на помощ.
— Нали знаеш, че Натаниел е подчинен?
Кимнах.
— Знам, че му харесва да бъде връзван и… — внезапно ми просветна. — О, добре. Схванах. Мира те е поканила вкъщи, за да правите садо-мазо секс.
— Доминантно подчинен — каза Зейн, — но да.
Поех си дълбоко въздух, което беше грешка. В стаята все още миришеше на телесни секреции, при това от най-неприятните.
— Значи тя те е овързала като подарък и те е предала на тях?
— Да — потвърди тихо той. — Сексът беше хубав. Тя беше чудесна върховна.
— Върховна? — повторих аз.
— Доминант — обясни Зейн.
— А!
Натаниел се обърна на една страна, придърпа завивката.
— Господарят Колин й е платил да заведе някой от нас при тях. Който и да е от нас. Няма значение кой. Можеше да е Джейсън, Зейн или Чери. „Някое от техните животни“, така й казал — леопардлакът се сгуши в завивките, клепачите му трепнаха и се затвориха, после се отвориха и се затвориха отново.
Погледнах Чери.
— Той добре ли е?
— Дадох му приспивателно. Ще подейства за кратко, защото метаболизмът ни е прекалено бърз, но ще поспи половин час, може и един.
— Ако няма да вземаш душ, аз отивам — обади се Деймиън.
— Не, сега влизам.
— Но после не обличай тези дрехи — спря ме Ашър.
Намръщих се.
— Какви ги говориш?
— Жан-Клод изпрати сандък с дрехи специално за случая.
— О, не — възразих аз, — повече никакви шибани кожи и дантели.
— Права си, Анита — каза Ашър. — Ако възнамерявахме просто да отидем при тях и да ги убием, щеше да е без никакво значение как сме облечени, само че в случая залагаме на шоуто. И външният ни вид ще бъде от значение.
— Мамка му — избухнах. — Добре, ще се преоблека и няма да убиваме никого, но по-добре измисли нещо, което можем да им сторим. Недопустимо е да злоупотребят така с наш човек и да се измъкнат безнаказано.
— Те ще очакват да им отмъстим, Анита. В момента чакат нашето възмездие.
Погледнах Натаниел, който се беше сгушил толкова дълбоко под завивките, че се виждаше само върхът на главата му.
— В такъв случай нека възмездието ни да бъде на ниво, Ашър.
— Ще се постарая.
Тръснах глава:
— Постарай се.
Отидох в банята без дрехи за преобличане, защото сандъкът беше в другото бунгало. Смятах, че с два ковчега в стаята не ми е нужен и сандък. Освен това бях таила надежда, че няма да се налага да отваряме проклетото нещо. Мразех да се обличам официално. А представата на Жан-Клод за официално облекло винаги е била по-ужасна и от моята.