Кръвта, която плисна от тялото на вампира, изглеждаше черна заради разстоянието и нощта. Сякаш някаква гигантска ръка разкъса торса му на две. Горната половина падна бавно на една страна. Долната се свлече на колене.
Вампирите, които настъпваха към нас, бяха застинали неподвижно или се бяха изпокрили. Последвалата тишина беше оглушителна. Собственото ми задъхано дишане звучеше ужасно шумно. Изкрещях с хриплив, но ясен глас:
— Никой да не мърда! Да не сте помръднали, мамка ви!
Никой не помръдна.
Гласът на Ашър наруши тишината.
— Тази нощ всички можем да си тръгнем невредими оттук, Колин.
— Впечатляваща жестокост — каза Колин, — но мисля, че грешите. Горкият Арчи няма да си тръгне оттук.
— Моите извинения на Арчи — рекох аз.
— Някой трябва да плати за смъртта му.
— Пиши го на сметката ми.
— О, така и ще направя, госпожице Блейк. Смятам да ви смъкна кожата от бой.
— Колко от твоите хора искаш да убия тази вечер, Колин? Имам още много куршуми.
— Не можеш да ги убиеш всичките, госпожице Блейк.
— Да, но мога да убия половин дузина и да раня два пъти повече. Като гледам, не изгарят от желание това да се случи.
Копнеех да видя физиономията му, но погледът ми беше прикован към вампирите между дърветата. Те не бяха помръднали. Вампирите в лупанара не бяха мой проблем. За мен важното беше да държа настрана онези в гората. Разчитах Ашър да знае разпределението на задачите. Надявах се и Ричард да е наясно.
— Не знам как управлява Жан-Клод територията си, но знам аз как управлявам моята. Мисля, че пропускаш важна подробност, госпожице Блейк: нищо от това, което можеш да им причиниш, не е в състояние да ги уплаши повече от мен.
— Смъртта е най-сериозната заплаха, Колин, и аз не блъфирам.
— Нито пък аз.
Усетих, че нещо помръдва между дърветата. Това беше силата на Колин, която се движеше към чакащите фигури. Понечих да обърна автомата към него, но Ашър ме докосна по ръката.
— Той е мой. Наблюдавай другите.
Насочих светкавично оръжието обратно към неподвижните силуети.
— За теб — Господаря на града, а за мен — останалите. Изглежда ми справедливо.
Ричард застана до мен.
— Няма да се справиш сама — каза той.
Исках да го попитам дали е готов да ги убие. Дали ще използва свръхестествената си сила, за да им строши гръбнаците и да разкъса телата им с голи ръце така, както аз бях направила с автомата. Но нищо не казах. Доколко сериозна беше заплахата му, зависеше от неговата съвест. А мен по отношение на неговата съвест ме притесняваше само едно: не можех да разчитам на него дори и за едно убийство. Щеше да наранява вампирите и да ги размята наоколо, но нямаше да ми е от голяма помощ, ако не ги убива. Имаше над сто лоши момчета, все вампири, а ние бяхме само осем. Шестнайсет заедно с Върн и върколаците му, но не бях сигурна дали мога да разчитам на тях. Щеше ми се да вярвам, че Ричард ще ми пази гърба, но не можех.
Вампирите в тъмнината започнаха да се разлагат. Не всички, но близо половината от тях. Никога не бях виждала толкова много разложени вампири. За да се разлага, вампирът трябва да е създаден от вампир, който притежава същата способност. Това означаваше, че Барнаби е създал половината от хората на Колин. Нито един Господар на град не би позволил на свой подчинен да има такава власт. Но доказателствата за обратното се взираха в лицето ми с очни кухини, пълни с разтичаща се чернота.
— Много смело от твоя страна, Колин, да споделиш до такава степен властта си с твоя заместник — каза Ашър.
— Барнаби е дясната ми ръка, вторите ми очи. Заедно сме по-силен господар, отколкото би бил всеки от нас поотделно.
— Както и ние двамата с Жан-Клод — рече Ашър.
— Но Барнаби е разлагач. Това е много полезна способност — продължи Колин. — А ти с какво си полезен на Жан-Клод, Ашър?
През лупанара премина вълна от страх. Потръпнах, усетих стягане в гърдите и едва можах да си поема дъх.
— Нощен хаг — изсъска Деймиън.
Той се изплю на земята по посока на Колин, но не понечи да се приближи към него.
— Надушвам страха ти, Деймиън. Усещам го в задния край на езика като вкусен ейл с аромат на орехи. Твоят господар трябва да е бил голям майстор.
Деймиън направи крачка назад, после спря.
— Искаше да знаеш защо Ашър предпочита да остане с Жан-Клод, щом може да отиде другаде и той самият да бъде господар. Може би е уморен от борбата също като мен. От борбата между нас. От шибаната политика. Жан-Клод ме откупи от предишния ми господар. Аз не съм вампир-господар и никога няма да бъда. Не притежавам специални способности. Обаче Жан-Клод се спазари за мен. Аз му служа не от страх, а от благодарност.