— Целият съм омазан. Не мога да го махна.
Държах се страхливо и проявявах излишна свенливост. Протегнах ръка към завесата и я отместих внимателно настрани, за да не оплискам цялата баня с вода.
Джейсън беше притиснал колене към гърдите си и ги беше обгърнал с ръце. Горещината от водната струя беше толкова силна, че се дръпнах назад. Кожата му беше станала розово-червена, но нищо повече. Ако бях на негово място, най-малкото щях да съм цялата на мехури.
По гърба му имаше петна от гъста черна субстанция. Имаше черно петно и от външната страна на едната му ръка. Беше се жулил, а после едва не се беше сварил, но въпреки това не беше успял да се почисти.
Джейсън се взираше право напред в крановете на душа и се поклащаше леко.
— Бях добре, докато не влязох под душа и не открих, че не мога да се почистя. Непрекъснато виждах пред очите си онези две вампирки в Брансън. Мислех си и за Ивет, за това как се разлага. Но вампирките от Брансън бяха най-лоши. Още усещам ръцете им по себе си, Анита. Понякога се будя посред бял ден, облян в студена пот заради този спомен.
В Брансън, Мисури, бяхме влезли в стълкновение с местната Господарка на града. За да спасим две млади жени, които тя искаше да измъчва, се наложи някой от нас да се подложи на мъчения вместо тях. Те ни предложиха да освободят едното момиче, ако Джейсън си легне с две от техните вампирки. Отначало сексът май му хареса, но после вампирките започнаха да се разлагат.
Джейсън се освободи с борба от тях и пропълзя до стената. Голите му гърди бяха целите в парчета от плътта им. Нещо гъсто и тежко се стече бавно по врата му и падна върху гърдите му. Той го перна с ръка, както би пернал паяк, пропълзял по кожата му. Той се притисна към черната стена със смъкнат почти до бедрата панталон.
Блондинката пропълзя към него и протегна ръка, която се състоеше само от кости и ивици изсъхнала плът. При нея разлагането протичаше сухо, без разкапване. А брюнетката се разтичаше. Тя легна на земята и под тялото й се образува локва от някаква черна течност. После разкопча кожената си риза и изложи на показ гърдите си, които приличаха на две тежки торби, пълни с течност.
„Готова съм за теб“ — каза брюнетката. Гласът й прозвуча ясно и чисто, въпреки че от разложени устни като нейните беше невъзможно да излезе човешки говор.
Блондинката сграбчи Джейсън за ръката и той изкрещя.
Разтърсих глава, за да прогоня спомена. Той дълго време ме беше преследвал насън, въпреки че не бях участвала в събитията, бях ги наблюдавала отстрани. А на Джейсън му беше причинил истинска фобия. И сред слугите на Съвета имаше една владееща разлагането вампирка. Когато разбра колко се страхува Джейсън от нея, тя също реши да се позабавлява с него. Малкото мъчение на Ивет се беше разиграло преди два месеца. Тазвечерните забавления и игри му бяха дошли в повече.
Свалих каниите от китките си и ги оставих върху капака на тоалетната чиния. Фактът, че се канех да си лягам, а още бях с каниите, показваше достатъчно красноречиво каква съм параноичка. Посегнах към крана, защото температурата на водата беше ужасяваща. Години наред ми беше втълпявано да не докосвам нищо горещо. Знаех, че огънят убива превръщачите, но очевидно горещината не им пречеше. Завъртях крана, докато температурата на водата стана поносима.
Джейсън започна да трепери почти веднага, щом температурата на водата спадна. Честно казано, бях удивена, че бойлерът в бунгалото я е поддържал толкова дълго гореща. Подът беше мокър и крачолите на дънките ми подгизнаха. Имах резервни и можех да се преобуя.
Намерих сапуна, но кесията за баня беше черна. Хвърлих я в мивката и взех последната чиста. Да не забравя да поискам още хавлиени кърпи. Бездруго щяха да потрябват.
Джейсън обърна бавно глава и най-накрая ме погледна. Сините му очи изглеждаха почти стъклени, сякаш беше на път да изпадне в шок.
— Не мога да го понеса отново, Анита. Не мога.
Насапунисах чистата кесия, докато стана цялата в пяна. Докоснах гърба му и той трепна. В този миг ми се прииска повече от всичко да ме беше сграбчил, да се беше опитал да флиртува с мен или да ме целуне. Нещо, което да ми подскаже, че е добре. Обаче той продължи да седи, гол, мокър и нещастен. Гърлото ми се сви, но проклета да бях, ако заплачех — страхувах се, че после нямаше да мога да спра да цивря. Бях дошла тук да утеша Джейсън, а не той да утешава мен.
И което беше още по-лошо, не можех да изчистя гърба му. Беше достатъчно трудно да измия собствената си кожа, а през допълнителния час, който Джейсън бе прекарал в очакване да изляза от банята, течността се беше превърнала в лепило. Накрая се принудих да използвам нокти и бях доволна, че отказах на предложението на Чери да ме лакира. Лакът щеше да отиде по дяволите. Свалях мръсотията парче по парче, горещата вода продължаваше да облива гърба му, а Джейсън трепереше. Не трепереше от студ. Влажният въздух беше толкова горещ, че ми призляваше.