Успях да почистя всичко, освен едно петно ниско на гърба му, съвсем ниско. Течността се беше просмукала в колана на панталона му и беше проникнала толкова надолу, че петното стигаше чак до браздата на задника му. Беше ме срам да го мия. Защото, въпреки че Джейсън не осъзнаваше голотата си, аз я осъзнавах много добре.
Освен това ми беше трудно да опазя суха възголямата тениска, която си бях облякла за сън. При други обстоятелства нямаше да ми пука, че ще се намокря, но бях забравила да си взема резервна нощна тениска в багажа. Накрая спрях душа и регулирах температурата от кранчетата, така че водата да тече от смесителя, без да ме пръска от душа.
Обърнах се отново към Джейсън и се заех с изстъргването на последното петно от кожата му. Опитах се да подхвана разговор, за да не мисля за мястото, на което бяха ръцете ми.
— Убихме вампирите, Джейсън. Всичко е наред.
Той поклати глава.
— Не и Барнаби. Изпуснахме го, а той е техният създател. Не мога да понеса мисълта, че той ще ме докосне, Анита. Не мога да го преживея отново.
— Тогава се прибери вкъщи, Джейсън. Качи се на самолета и се махни оттук.
— Няма да те изоставя — каза той. Погледът му се задържа за миг върху лицето ми. — И не само защото на Жан-Клод това няма да му хареса.
— Знам — рекох аз. — Но не мога да направя нищо повече от това да се закълна, че ще направя всичко, което е по силите ми, да те защитя от Барнаби.
Бях се навела много близо до него и ръката ми се намираше в долната част на гърба му. Най-накрая бях преодоляла смущението си, като се бях съсредоточила изцяло върху операцията по свалянето на засъхналите парчета от тялото му. Беше като при дисекцията на онази жаба в гимназията. Изпитвах отвращение, докато учителят не ме накара да изрежа мозъка. Тогава идеята да отделя черепа толкова внимателно, че да не повредя мозъка, ме погълна до такава степен, че забравих за миризмата и за клетата жаба и съсредоточих цялото си внимание върху това как да извадя мозъка непокътнат. Двамата с лабораторния ми партньор бяхме единствените, които успяха да го извадят цял и невредим.
Джейсън обърна глава към мен, отърка лице в косата ми.
— Миришеш на пудрата на Чери.
Отговорих му, без да вдигам поглед.
— Нямам никакви пудри, затова по-рано днес тя ми сложи от нейната. Чери използва пудра, която е прекалено бледа за лицето й, затова се оказа подходяща за мен. Мислех, че съм я измила напълно.
— Хм — рече той.
Устата му беше съвсем близо до ухото ми.
Застинах насред движението. Тялото ми беше притиснато в неговото, ръката ми пипаше гладката кожа над задника му. Между нас се беше появило напрежение, каквото преди това нямаше. Пулсът ми се ускори, когато осъзнах присъствието на голото му тяло, защото внезапно разбрах, че той вече не е безразличен към моето тяло. Махнах последното парче от лепкавата субстанция и си поех дълбоко въздух. Започнах да се отдръпвам и изведнъж усетих, че той ще се опита да направи нещо. Това ми подейства изнервящо, но същевременно ме накара да изпитам облекчение. Все пак ставаше дума за Джейсън, който беше гол, а аз бях съвсем близо до него. Това беше Джейсън. Ако не се възползваше от момента, щях да знам, че травмата му е прекалено дълбока и не мога да му помогна да се справи с нея.
Ръката му се плъзна към кръста ми с невероятната скорост, на която са способни върколаците. Усетих, че ме повдига, и внезапно се озовах на пода, затисната под него. Беше приковал краката ми със своите. Беше се подпрял на длани, така че тялото му висеше повдигнато над моето и слабините му не се опираха в мен, но за сметка на това ги виждах. Колкото по-добре, толкова по-зле. Джейсън започна да приближава лицето си към мен за целувка.
Сложих ръка на гърдите му и го спрях:
— Стига, Джейсън.
— Последния път, когато го направих, навря пистолет в ребрата ми и каза, че ще ме застреляш, ако се опитам да те целуна.
— Не блъфирах.
— Сега си въоръжена — рече той. — Оставил съм ръцете ти свободни.
Въздъхнах.
— Знаеш правилото ми. Не насочвам оръжие към никого, освен ако не възнамерявам да го застрелям. Ти си мой приятел, Джейсън. Няма да те застрелям, ако се опиташ да ме целунеш. Ти го знаеш и аз го знам.
Той се усмихна и се наведе още по-близо. Ръката ми подпираше гърдите му, но се приближаваше все повече.