— Анита, добре ли си? — докосна рамото ми Джейсън.
И между нас премина гореща вълна от енергия, от която кожата ми настръхна. Обърнах се към него и усетих, че се движа като на забавен каданс. Силата и усещанията, които изпълниха съзнанието ми, ме оставиха без дъх. Видях образи и накъсани картини, сякаш зърнах някаква стая под примигваща неонова светлина. Легло, бели чаршафи, миризма на скорошен секс, още гореща и мускусна. Ръцете ми лежаха върху нечии гладки гърди. Мъжки гърди. Топлата, лееща се енергия на ликантроп, на звяр, изпълни тялото ми, както и тялото на мъжа под мен. Дива, приятна, възбуждаща. Силата започна да изтича през пръстите ми и от тях изскочиха животински нокти като ножове, извадени от кании. Звярът започна да напира под гладката ми кожа, искаше да излезе и да ме завладее. Но аз го удържах, задържах го в тялото си и позволих само ръцете ми да станат чудовищни. Животинските нокти разпориха гладките гърди. Езиците ни вкусиха кръв, гореща и прясна.
Джейсън погледна към мен от леглото, все още прикован под тялото ми, под нашето тяло, и закрещя. Той беше пожелал това. Беше го избрал. Но въпреки това крещеше. Усетих как плътта му поддава под ноктите ми. Чудовищните ми ръце нанасяха удар след удар, докато белите чаршафи подгизнаха от кръв и Джейсън застина неподвижно под нас. Ако оцелееше, щеше да стане един от нас. Помнех, че не ме интересува дали ще живее, или ще умре, беше ми почти безразлично. От значение бяха само сексът, болката, насладата от преживяното.
Когато почувствах отново собственото си тяло, двамата с Джейсън стояхме на колене в шумата. Ръцете му още бяха върху раменете ми. Някой крещеше и това бях аз. Джейсън се взираше в мен, вцепенен от ужас. Той беше споделил с мен видението, но то не беше част от неговите спомени.
Не беше и от спомените на Ричард, нито от моите. Идваше от Рейна. Тя беше мъртва, но не беше забравена. Заради нея се страхувах от мунините. Аз бях некромант, свързан с върколаците. Мунините ме харесваха. А мунинът на Рейна ме харесваше най-много от всички.
— Какво има? — попита Чери.
Тя ме пипна и докосването й отвори наново нещо вътре в мен. То призова Рейна да се завърне и тя го направи със сила, която ме накара да изкрещя. Но този път аз се съпротивлявах. Съпротивлявах се, защото не исках да виждам Чери по начина, по който щеше да я види Рейна. На Джейсън нямаше да му пука. Но на Чери щеше. На мен също.
Заля ме вълна от усещания: влажна от пот кожа, ръце с дълги лакирани нокти върху гърдите ми, сиви очи, които се взират нагоре към мен, отворена уста, дълга до раменете руса коса, разпиляна по възглавница. Рейна отново беше отгоре.
Изкрещях и се отдръпнах и от двамата. Образите изчезнаха, сякаш бях изключила щепсел. Залитнах на четири крака върху шумата, стиснала здраво очи. Накрая седнах, притиснах колене към гърдите си и зарових лице в тях. Стисках очи толкова силно, че зад клепачите ми затанцуваха бели змии.
Чух стъпки по опадалите листа. Усетих, че над мен се надвесват няколко души.
— Не ме докосвайте! — казах аз. Думите ми прозвучаха почти като писък.
Някой коленичи върху сухите листа и чух гласа на Джамил:
— Няма да те докосвам. Още ли получаваш спомени?
Той не ме попита дали виждам спомени. Начинът, по който беше формулирал въпроса си, ми се стори странен. Поклатих глава, без да поглеждам нагоре.
— Тогава всичко е приключило, Анита. Отидат ли си веднъж, мунините няма да се върнат, докато не бъдат повикани отново.
— Не я повиках аз.
Вдигнах бавно лице и отворих очи. Лятната нощ ми се стори още по-непрогледна.
— Пак Рейна?
— Да.
Той коленичи колкото се може по-близо до мен, без да ме докосва.
— Ти сподели спомените с Джейсън и Чери.
Не бях сигурна дали пита или казва, но му отговорих:
— Да.
— Беше много образно — каза Джейсън. Седеше на земята, облегнал гръб на едно дърво.
Чери беше притиснала длани към лицето си. Тя проговори, без да ги махне.
— Отрязах си косата след онази нощ, след онова, което ми причини. Да прекарам една нощ с нея беше цената да не участвам в някой от техните порнофилми — тя свали рязко ръце, плачеше. — Боже, мога да подуша миризмата на Рейна. — Чери започна да търка ръце в дънките си, отново и отново, сякаш беше докоснала нещо гадно и се опитваше да се избърше от него.