— Не — отговори Джамил, но прозвуча неуверено.
Мериан се намеси, въпреки че никой не я беше питал.
— Представянето на двама доминанти, които не са от глутницата, може да доведе до битка. Появата на някой толкова могъщ като Ричард ще настърви по-младите ни вълци. А фактът, че е спал с единствените две доминиращи женски в нашата глутница, прави нещата още по-лоши.
— Искаш да кажеш, че можем да се забъркаме в състезание по мерене на пишки? — попитах аз.
— Цветиста фраза, но достатъчно точна — рече тя.
— Добре, и сега какво? — попитах аз.
— Сега двамата с Роланд ще те придружим до лупанара. Останалите нека избързат напред. Ти знаеш пътя, Джамил.
— Не става — заявих аз.
— Защо, какво има? — попита Мериан.
— Да ти приличам на Червената шапчица? Няма да тръгна на разходка през гората с двама непознати. Единият от които върколак, а другият… Все още не знам ти какво си, Мериан. Но не искам да оставам сама с вас двамата.
— Чудесно — каза тя. — Нека някои от тях или всички да дойдат с нас. Мислех, че ще искаш да говориш на четири очи с друг човек, който е обвързан с ликоите. Значи съм грешала.
— Може да поговорим утре, на дневна светлина. Тази вечер предпочитам да запазим спокойствие.
— Както искаш — рече жената. — Хайде. Ще говорим, докато вървим към лупанара като голямо щастливо семейство.
— Сега ми се подиграваш — казах аз. — Така няма да попаднеш в списъка на хората, които харесвам.
— Подигравам се лекичко с всеки — рече тя. — Правя го без лоши чувства — протегна ми ръка. — Хайде, дете, луната се движи над нас. Губим ценно време.
Отидох при нея, следвана по петите от петимата ми телохранители. Но не поех ръката й.
Вече бях достатъчно близо, за да видя ясно снизходителната й усмивка. Анита Блейк, прочутият ловец на вампири, уплашена от някаква провинциална магьосница.
Усмихнах се.
— Аз съм предпазлива по природа и параноична по професия. Ти за броени минути ми предложи на два пъти ръка. Не ми правиш впечатление на човек, който върши нещо без причина. Каква е уловката?
Жената сложи ръце на кръста си и изцъка.
— Винаги ли е толкова трудна?
— Даже по-зле — обади се Джейсън.
Изгледах го ядно. И от това се почувствах по-добре, въпреки че той едва ли забеляза нещо в мрака.
— Само искам, дете, да докосна ръката ти, за да преценя колко си могъща, преди да влезеш отново в лупанара. След онова, което направи снощи, някои от глутницата се страхуват да те допуснат вътре. Смятат, че ще ни откраднеш силата.
— Мога да източа част от нея, не и да я открадна.
— Но мунините вече се стремят към теб. Усетих, че призоваваш твоя мунин. Зовът ти премина през силата, която сме призовали тази вечер в лупанара. Усетих го като подръпване на нишка в паяжина. Дойдохме да видим какво сме уловили. Решихме, че ако се окаже прекалено голяма хапка за нас, ще го освободим и няма да го водим вкъщи.
— Метафората за паяка ми хареса, но само в първите две изречения — казах аз.
— Лупанарът е нашето място на сила, Анита. Трябва да придобия някаква представа за способностите ти, преди да влезеш в него тази вечер — веселите нотки бяха изчезнали от гласа й. Внезапно беше станала напълно сериозна. — Не съм загрижена само за нашата защита, дете. А и за твоята. Помисли си какво ще стане с теб, дете, ако мунините в нашия кръг те обсебят един след друг? Трябва да се уверя, че можеш да ги контролираш.
При тези нейни думи стомахът ми да се сви от страх.
— Добре.
Протегнах ръка, сякаш щяхме да се здрависваме, но й подадох лявата. Ако това не й харесаше, можеше да пренебрегне жеста ми.
— Предлагането на лява ръка е обида — каза жената.
— Приеми или си върви, варгамор. Нямаме цяла нощ на разположение.
— Не знаеш колко си права, малка моя.
Тя протегна ръка, сякаш да докосне моята, но спря с длан над моята. Разпери пръсти над кожата ми. Аз направих същото. Мериан се опитваше да почувства аурата ми. Тази игра можеше да се играе от двама.
Вдигнах ръце пред тялото си и тя повтори движението ми. Стояхме лице в лице, с разперени ръце, без да се докосваме. Мериан беше висока — метър шейсет и осем или метър и седемдесет. Не ми се вярваше да носи високи токчета под тази дълга рокля.
Аурата й затопли кожата ми. Стори ми се плътна, беше като тесто, което можех да обхвана с ръце. Никога не бях срещала някой с толкова плътна аура. Тя затвърди първоначалното ми впечатление за нея. Беше твърда жена.
Мериан тласна внезапно ръцете си напред и сви пръсти около ръката ми. Аурата ми хлътна навътре в себе си като от удар с нож. Ахнах, но разбирах какво става. Тласнах на свой ред и усетих как Мериан трепна.