Едва не й се изсмях.
— Все едно чувам стария съвет „отпусни се, затвори очи и ще мине от само себе си“.
Тя извърна глава и дългата коса се спусна по раменете й като бледо привидение.
— Да приемеш мунина в себе си може да бъде приятно или неприятно, но този мунин те преследваше. Обикновено, когато мунин се опитва да се свърже с член на глутницата, го прави от любов или от споделена тъга.
Изгледах я.
— Този не е мотивиран от любов.
— Не — съгласи се тя. — Усетих както силата на личността й, така и омразата й към теб. Тя те преследва от злоба.
Поклатих глава.
— Не само от злоба. Малкото, което е останало от нея, се наслаждава на играта. Тя се забавлява страхотно, когато е в мен.
Мериан кимна.
— Да. Но ако я посрещнеш с отворени обятия, вместо да се бориш с нея, можеш сама да избираш спомените. Силните ще дойдат по-лесно, но ти ще можеш да контролираш силата им. Ако я оставиш да те обсеби напълно, тогава образите няма да бъдат като филм, а ще бъде… все едно нахлузваш ръкавица.
— Само че тогава аз ще бъда ръкавицата — казах аз — и нейната личност ще надвие моята. Не, благодаря.
— Ако продължиш да се бориш с този мунин, ще стане по-лошо. Ако спреш да се съпротивляваш и го оставиш да те обсеби поне частично, силата му ще намалее. Повечето мунини черпят сили от любовта. Този черпи от страха и омразата. Това ли е старата лупа? Онази, която си убила?
— Да.
Мериан потръпна.
— Никога не съм се срещала с Рейна, но и краткият ми контакт с нея ме кара да се радвам, че е мъртва. Била е зла.
— Тя не се смяташе за такава — казах аз. — Смяташе се по-скоро за неутрална, отколкото за зла.
Казах го толкова убедено, сякаш го знаех, и наистина го знаех. Знаех го, защото неведнъж бях навличала духовната й същност като дреха.
— Много малко хора виждат своите деяния като истинско зло — рече Мериан. — Жертвите им всъщност трябва да решат кое е зло и кое не.
Джейсън вдигна ръка.
— Зла.
Чери повтори:
— Зла.
Натаниел, Зейн и дори Джамил също вдигнаха ръце. И аз вдигнах ръка:
— Единодушни сме.
Мериан се засмя и смехът й отново прозвуча така, сякаш се намираше едновременно в кухнята и в спалнята. Как успяваше да звучи и жизнерадостно, и вулгарно, си оставаше загадка за мен. Разбира се, у Мериан имаше много неща, които ме озадачаваха.
— Ще закъснеем — каза Роланд.
Гласът му беше по-дълбок, отколкото си го бях представяла, и беше нисък и сдържан, сякаш принадлежеше на по-възрастен мъж. Изглеждаше спокоен, но аз виждах какъв е в действителност с помощта на други сетива, не на зрението. Това беше нещо, което не се виждаше, но се усещаше. Той беше като кълбо от нервна енергия. Тя танцуваше по кожата му и се разпростираше в мрака като невидим облак, горещ и почти осезаем, като пара.
— Знам, Роланд — каза Мериан. — Знам.
— Можем да ги занесем дотам — предложи Джамил.
През гората мина вълна от сила. Тя ме стисна за сърцето като невидима ръка.
— Трябва да тръгваме — настоя Роланд.
— Какъв ти е проблемът? — попитах аз.
Мъжът ме погледна с очи, които бяха като две дупки, пълни с плътен мрак.
— Ти — отговори.
Каза го тихо и прозвуча като заплаха. Джамил застана между нас и скри почти напълно Роланд от погледа ми, а по всяка вероятност и мен от неговия.
— Деца — каза Мериан, — успокойте топката.
— Ще пропуснем цялата церемония, ако не побързат — рече Роланд.
— Ако беше истинска лупа — продължи вещицата, — щеше да си способна да черпиш енергия от твоите вълци и да им я връщаш обратно като голяма презареждаща се батерия.
Останах с впечатлението, че е изнасяла тази лекция и преди. Предполагам, че всяка глутница има нужда от учител. Нашата определено имаше. Започвах да си давам сметка, че ние бяхме като деца, отгледани от небрежни родители. Бяхме пораснали, но не знаехме как да се държим.
— Ти си достатъчно силен медиум, за да си способна да направиш подобно нещо и без да си ликой — рече тя.
— Не мисля, че да си некромант и да си медиум е едно и също — обади се Джамил.
Мериан сви рамене.
— Между двете има по-малка разлика, отколкото повечето биха си признали. Много религиозни групи нямат нищо против медиумните способности, но отказват да приемат магията. Наричайте го както искате, но или тя ще го направи, или ще извикаме още вълци и ще ви занесем на рамене.
Истинският проблем беше, че знаех само два начина за призоваване на сила. Единият беше чрез ритуал, другият чрез секс. Преди няколко месеца бях разбрала, че при мен сексът може да замести ритуала. Невинаги, освен това трябваше да изпитвам влечение към партньора, но понякога ставаше. Не исках да признавам пред непознати, че мога да направя магия с помощта на сексуална енергия. За целта не беше нужен истински полов акт, но все пак беше смущаващо. Освен това всяка сексуална проява щеше да е като входна изтривалка с надпис „Добре дошли“ за мунина на Рейна.