Как бих могла да обясня всичко това на Мериан, без да изглеждам като уличница? Не можех да измисля обяснение, което да не прозвучи неприлично, така че изобщо нямаше да се опитвам.
— Продължавайте без нас, Мериан. Ще стигнем дотам със свои сили. Благодаря все пак.
Тя тропна с крак под дългата си рокля.
— Защо толкова категорично отказваш да опиташ, Анита?
Поклатих глава:
— Ще обсъдим метафизиката на магията утре. Сега по-добре си вземи вълка и вървете. Ще стигнем дотам, бавно, но сигурно.
— Да вървим — каза Роланд.
Мериан го изгледа, после насочи погледа си отново към мен.
— Беше ми наредено да проверя дали си опасна за нас. Не си, но не ми се иска да ви оставям тук в това състояние. В момента и тримата сте слаби.
— Ще се справим — уверих я аз.
Тя наклони глава на една страна и косата й се спусна покрай лицето й като бял воал.
— Да не планираш някаква магия, на която не искаш да ставаме свидетели?
— Може би — отговорих аз.
Всъщност отговорът беше „не“. Беше изключено да докосна отново Джейсън и Чери по собствена воля, не и тази вечер. Но ако успеех да накарам Мериан да повярва, че се нуждая от усамотение, за да извърша нещо мистично, може би тя щеше да се махне. А аз исках да се махне.
Жената ме гледа цяла минута, после се подсмихна леко под лунната светлина.
— Добре, но я направи бързо. Другите изгарят от нетърпение да приветстват човешката лупа на Ричард. Ти събуди любопитството на всички.
— Радвам се да го чуя. Колкото по-скоро тръгнете, толкова по-скоро ще започнем.
Тя се обърна, без да каже нищо повече, и тръгна през гората. Роланд я последва, после я изпревари в ролята си на водач. Ние останахме на местата си и наблюдавахме как роклята на Мериан изчезва между дърветата като привидение.
Накрая Джейсън каза:
— Какво ще започнем?
— Нищо — рекох аз. — Просто исках да се разкарат.
— Защо? — попита Джамил.
Свих рамене.
— Не искам да ме носят като чувал с картофи — и тръгнах бавно, но уверено към лупанара.
Джамил ме последва.
— Защо не опиташ каквото тя предложи?
Вървях предпазливо, гледах си в краката по-внимателно от друг път.
— Защото все още съм аматьорка във всичко, освен в съживяването на мъртъвци. Вероятно ще стигнем по-бързо до лупанара, ако не се опитвам да правя нищо мистично.
Джейсън се съгласи с мен и аз се навъсих, но знаех, че и двамата сме прави. Все едно държах заредено оръжие, с което не знаех как се стреля. Докато открия как да освободя предпазителя, лошите щяха да ме застрелят милион пъти. Преди около два месеца единственият друг некромант, когото познавах, ми беше предложил да ме научи на истинска некромантия, която нямала нищо общо с аматьорските ми вуду изпълнения. За съжаление той беше умрял, преди да успее да ме научи на каквото и да било. Смешно как хората непрекъснато умират, след като се запознаят с мен. Не, не го убих аз.
Чери се спъна и падна за пореден път. Зейн и Натаниел се озоваха като по магия от двете й страни. Те й помогнаха да се изправи и останаха прегърнати за момент. Чери прегърна през кръста двамата леопардлаци, опря за секунда глава върху рамото на Зейн. Така прегърнати, те тръгнаха през криещия опасности мрак, като Чери се облягаше тежко върху двамата мъже. Никога не ги бях виждала да се държат толкова приятелски помежду си. Аз ли бях причината? Дали появата на някой, готов да ги защитава, не беше създала някаква особена връзка помежду им? Или това се дължеше на енергията на Ричард? Имах много въпроси и нямах представа кой би могъл да отговори на тях. Може би Мериан, но не знаех дали мога да й имам доверие.
Джамил ми подаде ръка. Аз му отказах с жест. Знаех, че Рейна е спала с него, и не исках да виждам този спомен.
— Помогни на Джейсън — рекох му аз.
Той ме изгледа за секунда, после отиде при Джейсън и му протегна ръка, но Джейсън я отблъсна.
— Щом на Анита не й трябва помощ, значи и на мен не ми е нужна.
— Не бъди твърдоглав — му казах.
— Присмял се хърбел на щърбел.
— Ако аз ти подам ръка, ще я приемеш.
— Да приема помощ от хубаво момиче? Разбира се — после май реши друго. — Може би не тази нощ. Не мога да призовавам мунините, но тази нощ във въздуха има нещо — той потръпна и разтри голите си ръце. — От всички спомени, които Рейна е имала за мен, защо точно този?
Докато разговаряхме, двамата бавно напредвахме.