— Рейна обичаше най-много три неща — да прави секс, да упражнява насилие и да тормози другите. Когато те е превръщала в ликой, тя е направила и трите.
Джейсън се спъна, падна на колене и остана на земята в продължение на секунда или две. Спрях се до него, почудих се дали да му протегна ръка, или не.
— Знам, че се питаш защо нито веднъж не съм участвал в нейните порнофилми.
— Така е. Искам да кажа, не си от най-срамежливите.
Той погледна нагоре към мен и видях на лицето му печал, каквато рядко може да се види. Беше прекалено млад, за да изглежда толкова изстрадал, но видът му беше такъв. Загубена невинност.
— Никога няма да забравя лицето й, когато ме убиваше.
— Тя не те е убила, Джейсън.
— Опита се. За нея беше без значение дали ще оживея, или ще умра. Не й пукаше.
Припомних си споделения спомен и разбрах, че е прав. Удоволствието беше по-важно за Рейна от неговия живот. Както при серийните убийци.
Джейсън се прегърби.
— Но тя беше мой настойник и трябваше да остана с нея, докато изтече пробният ми период. Когато изтече, я напуснах.
— Затова ли остана да работиш при Жан-Клод като стриптийзьор? За да избягаш от Рейна?
Джейсън кимна.
— Отчасти — внезапно погледна към мен и се ухили. — А и Жан-Клод е страшно готин.
Поклатих глава и му протегнах ръка.
— Да рискуваме ли? — попита той.
— Да. В момента не усещам присъствието на мунини.
Той пое ръката ми, и толкова. Неговата ръка в моята. Помогнах му да се изправи и той залитна леко, така че се олюлях. Вкопчихме се за секунда един в друг като двама пияници, които си тръгват от парти. Прегърнах го и Джейсън ме прегърна на свой ред. Прегръдката ни продължи съвсем кратко. Той се отдръпна пръв с почти засрамен вид.
— Не казвай на никого, че не се възползвах от шанса да те опипам, въпреки че идеята беше твоя.
Потупах го по гърба.
— Гроб съм.
Той ме възнагради с обичайната си усмивка и ние потеглихме през гората, като вървяхме достатъчно близо един до друг, за да се подкрепим, ако някой тръгне да пада. Между дърветата подухна ветрец и всичко зашумоля. Гората внезапно се изпълни със звуци. Обърнах лице към вятъра с надежда да ме разхлади, но той се оказа горещ като въздуха в пещ.
Полъхът разроши леко меката коса на Джейсън. Той си пое дълбоко дъх, докосна ме по ръката и каза тихо:
— Надушвам мъжа, който блъснах вчера в пикапа. Продължихме да вървим, все едно всичко е наред.
— Сигурен ли си? — попитах го.
Видях как ноздрите му се разшириха, когато подуши отново въздуха.
— Мирише на ментови бонбони „Лайфсейвърс“ и на цигари.
— Много хора миришат на мента и цигари — отбелязах аз. Продължихме да крачим, само че Джейсън вече ме държеше за ръката.
— Надушвам и оръжейно масло. Страхотно.
Джамил ни чакаше малко по-нататък. Тримата леопардлаци се бяха спрели между дърветата. Джамил тръгна да ни пресрещне и ни прегърна силно и сърдечно.
— Тази вечер сте ужасно бавни — притисна ни към себе си и ни прошепна: — Надушвам двама или трима от лявата ни страна.
— Сред тях е един, когото пребих вчера — каза Джейсън с усмивка, сякаш сподели нещо съвсем различно.
— Може би ще отмъщават? — подхвърли Джамил.
— На какво разстояние са от нас? — попитах.
Върколакът се отдръпна с много нетипична за него весела усмивка и прошепна:
— На няколко метра. Надушвам оръжията им.
Хванах го през тънкия кръст и тихо казах в гърдите му:
— Ние нямаме оръжия. Някакви предложения?
Джейсън се наведе напред засмян:
— Не се чувствам във форма да ги надбягам. Потупах го по ръката.
— Нито пък аз.
— Ако са тук да отмъщават — рече Джамил, — може би ще преследват само вас двамата.
Отдръпнах се от него. Не бях сигурна, че разсъжденията му ми харесват.
— Е, и?
— Останете тук и се целувайте. Те ще дойдат, за да ви хванат, и аз ще ги изненадам.
— Те имат оръжия. Ти нямаш.
— Ще изпратя Зейн и Чери при другите. Ще извикат подкрепление. Не можем да им позволим да ни проследят до лупанара. Не можем да заведем опасността там.
— Някакво върколашко правило? — попитах аз.
— Да.
— Добре. Но не ги оставяй да ме убият, нали?
— А мен? — попита Джейсън.
— Извинявай. Гледай да не убият и него.
Джамил се наведе към нас.
— Предлагам да започнете да се натискате бързо, че няма да се хванат.
Прегърнах Джейсън през кръста, но попитах:
— Колко дълго трябва да ги залъгваме?
— Накарайте ги да помислят, че сте пияни. Започнете да се натискате, но легнете на земята при първа възможност, в случай че решат просто да ви застрелят.
С тези успокоителни думи Джамил се върна при другите. Той изчезна в мрака и леопардлаците го последваха. Зейн погледна към мен, докато се отдалечаваха, но аз кимнах веднъж и това му беше достатъчно. Той се обърна и позволи на Джамил да го отведе. Трябваше да намеря истински алфа на леопардлаците. Сред тях нямаше нито един проклет доминант.