Палацото и неговите съкровища — неприкосновена частна собственост в продължение на цели пет века и половина, и до днес си остават такива. След смъртта на моята приятелка графиня Мерили Портомаджоре, която според онзи предговор лично допуснала Ким Бум Сук с фотоапарат и измервателни инструменти в покоите си, дворецът станал собственост на най-близкия роднина на покойния й съпруг по мъжка линия, който се оказал някакъв търговец на коли от Милано, негов втори братовчед. Той пък веднага го продал на един мистериозен египтянин, за когото се говорело, че търгува с оръжие. Името му ли? Хванете по-здраво шапките си: името му е Лео Мамигонян!
Колко е малък светът!
Той е син на Вартан Мамигонян — човекът, който изпрати родителите ми в Сан Игнасио вместо в Париж, а това впоследствие стана причина да изгубя окото си и още доста неща. Как бих могъл някога да простя на Вартан Мамигонян?
Лео Мамигонян е купил всичко, което се е намирало в двореца. Следователно притежава и колекцията на Мерили от платна на абстрактни експресионисти, която е най-добрата в Европа, а в световен мащаб отстъпва единствено на моята.
Какво ли е това, което помага на арменците винаги да се уреждат така? Тема, която наистина заслужава задълбочено изследване.
Но как стана така, че безценната докторска дисертация на Ким Бум Сук се появи в ръцете ми точно в момента, в който се готвех да опиша повторната ни среща с Мерили през 1950 година? Още едно съвпадение, което суеверните читатели несъмнено ще приемат напълно сериозно.
Преди два дни вдовицата Бърман, кипяща от жизненост благодарение бог знае на кое от поредните следвоенни чудеса на фармацевтиката, влязла в книжарницата на Ийст Хамптън и чула (по собствените й думи) как една от стотиците изложени книги настойчиво я вика. Тя я купила, тъй като получила уверението, че непременно ще я харесам.
Няма начин да е знаела, че се готвя да пиша за Флоренция. Никой не го знаеше. Подаде ми книгата без дори да я беше прелистила, така че не можеше да предполага за двореца на старата ми приятелка.
Започнем ли да приемаме прекалено сериозно подобни съвпадения, сигурно бързо ще откачим. Неволно си внушаваме, че не проумяваме нищо от това, което става във Вселената.
Доктор Ким, доктор Бум или доктор Сук — знае ли някой кое от трите е фамилното име на корейците (ако изобщо имат такива) — ми помогна да си отговоря на два въпроса относно купола, възникнали неволно в съзнанието ми тогава, при моето първо посещение в двореца. Единият беше свързан с тайнствения начин, по който дневната светлина достигаше до него. Оказа се, че на первазите на прозорчетата под свода има огледала, които отразяват светлината, уловена от други огледала на покрива и така я насочват към вътрешната част на купола.
Втората загадка беше следната: защо правоъгълниците между подпорните колони на нивото на пода бяха голи? Как е възможен подобен пропуск от страна на собствениците, които очевидно са разбирали от изкуство? Когато ги видях, те бяха боядисани в съвсем блед розово-оранжев цвят, който доста ми заприлича на една от разновидностите на „Сатийн Дура-лукс“, която май се наричаше „Здрач в Мауи“…
Доктор Ким (доктор Бум или доктор Сук) обяснява това с факта, че на тези места някога е имало фигури на езически божества, които са отдавна унищожени или изгубени. Защото не са ги замазали с боя, както обикновено се правело в онези години, а направо ги изчегъртали от стените. Това станало по време на изгнанието на Медичите, започнало през 1494 година (само две години след откриването на Америка) и приключило през 1531-ва. Стенописите били унищожени но настояване на доминиканския монах Джироламо Савонарола, който се заел с тежката задача да изкорени езичеството, отровило Флоренция по времето на Медичите.
Стенописите са били дело на Джовани Вители, за когото не се знае нищо друго, освен че вероятно е бил родом от Пиза. Човек лесно може да стигне до заключението, че той е бил Рабо Карабекян на своето време, а Християнският фундаментализъм — неговата „Сатийн Дура-лукс“.
Ким Бум Сук между другото бил изхвърлен от родната си Южна Корея, защото основал студентска организация, която се борела за промяна на образователната система.