Двете ги гледаха любопитно и мило, неподозиращи за ентусиазма, загнездил се в душите им.
— И какво точно ви интересува за майка Агреда? — запита ги сестра Ана Мария, след като изчака гостите им да се представят.
Карлос се изправи на стола си и я погледна втренчено.
— Ами… — поколеба се той. — Бихме искали да разберем дали майка Агреда е ходила наистина в Америка, както се казва в някои легенди.
Спокойната монахиня се взря в него.
— Не са легенди, синко. Сестрата основателка е притежавала дарбата на билокацията. Можела е да бъде на две места едновременно; ходила е до Америка, без да напуска килията си или да пренебрегва задълженията си в този манастир.
— Билокирала ли се е?
Схванал мисълта й, фотографът тутакси извърна поглед към картината с монахинята, заобиколена от индианци. Монахините го погледнаха, развеселени.
— Естествено! И то неведнъж! Това е едно от първите й мистични „появления“, когато е била още много млада. Станало е малко след като е постъпила като монахиня в този манастир — побърза да обясни сестра Мария Маргарита, сочейки картината, която Хема гледаше. — Трябва да знаете, че този случай е проучен много добре навремето и че е минал дори през съда на Инквизицията.
— А, така ли? — Карлос не можеше да повярва на това, което ставаше. Без да иска, той беше попаднал в дома, в който е живяла „неговата“ монахиня.
— Разбира се.
— И как е станало? Искам да кажа, къде най-често се е появявала майка Агреда?
— Всъщност, както ви казахме, се е билокирала — уточни сестра Ана Мария. — Смятаме, че се е появявала в Ню Мексико, където е посетила някои племена по поречието на Рио Гранде. Съществува доклад, публикуван през 1630 година, разкриващ фактите такива, каквито са били.
Карлос я погледна въпросително. Монахинята продължи:
— Писал го е един францисканец на име отец Алонсо де Бенавидес, който проповядвал в онези земи през XVII век и установил с изненада, че много от индианските селища, които посетил, вече били приели католическата вяра от някаква мистериозна жена, която се явявала на индианците.
— Която се явявала ли? — повтори Хема, изненадан.
— Представяте ли си! — прекъсна го монахинята още по-въодушевено. — Сама жена сред дивите индианци, която им предава учението на нашия Господ!
И четиримата се усмихнаха на този емоционален изблик. Щом ентусиазмът й се уталожи, сестра Ана Мария благо поде нишката на обясненията:
— Отец Бенавидес потвърждава писмено, че една жена, облечена в синя дреха, се появявала много нощи пред индианците и им говорела за Божия син, който умрял на кръста и който обещал вечен живот на онези, които повярват в него. Индианците не били кръстени. Никога не били виждали бял човек. А тази жена им съобщила и за пристигането на представители на този Спасител, които ще им занесат добрата вест.
— Казвате, че този доклад е публикуван?
— Да, разбира се. Бил отпечатан през 1630 година в Мадрид, в печатницата на крал Филип IV. Носи се дори слух, че самият крал се заинтересувал от него.
— Сестро! — Хема, който галеше торбата с фотоапаратите в скута си и се грееше до печката, изведнъж подскочи. — Одеве казахте, че това с билокациите било само едно от първите „проявления“ на майка Агреда…
— Появления — поправи го тя. И продължи: — Всъщност майка Агреда отправяла молитви към Господ да я освободи от тези чудеса. Не си мислете, че животът на един мистик е приятен. Чудесата, ставащи в един живот, отдаден на съзерцанието, накрая винаги създават проблеми. Заради тях из цялата провинция плъзнали слухове и тук започнали да идват любопитни хора, за да видят как тя изпада в транс.
— А, и в транс ли е изпадала? — Карлос все повече се изненадваше.
— Разбира се. И не мислете, че виденията й изчезнали, когато престанала да се билокира. След години й се явила Дева Мария и й продиктувала живота си, за който дотогава не сме знаели почти нищо от евангелията.
— Продължете, моля.
— Препочтената го записала собственоръчно в осем дебели тома, които още пазим в нашата библиотека и които после били издадени под заглавието Мистичният Божи град.
— Мистичният Божи град ли?
Карлос едва смогваше да запише цялата информация.
— Точно така — потвърди сестра Ана Мария. — В тази книга тя казва, че Богородица е всъщност градът, в който пребивава самият Небесен отец. Това е тайнство, голямо колкото тайнството за Светата Троица.