— Но не съществува акустична честота, която да позволи подобно нещо! — възрази Балди.
— Същото казаха и другите двама „евангелисти“. Така че документите, свързани с тази монахиня, не дават никакво убедително доказателство, че точно тя се е явявала на индианците.
— Тогава?
— Не знам.
— Не знаете ли, Ваше Преосвещенство?
— Може би това, което са видели индианците, е било нещо по-важно.
— По-важно ли? Какво искате да кажете?
— Че може би Синята дама не е била монахиня, притежаваща дарбата да се билокира. Може би това е нещо no-висше, по-възвишено: дело на Богородица например. Появление на Дева Мария. Папата се отнася сериозно към тази възможност; той смята, че само тя би могла да се появи в целия си блясък и величие на тези индианци, подготвяйки покръстването на Америка.
— Появление на… — Тази идея накара Балди да се замисли.
— Но „свети Матей“ и американският му помощник изобщо не се съгласиха с хипотезата за Дева Мария и упорито започнаха да събират всякаква информация, за да го докажат.
— Смятате ли, че тази фикс идея може да има нещо общо със смъртта на отец Корсо?
— Убеден съм в това. Особено след като архивите му изчезнаха. Сякаш някой е разбрал за напредъка му и е имал интерес да заличи всичко. Може би е открил нещо. Нещо, заради което е трябвало да умре.
— А помощникът на отец Корсо? Нима пратеникът на американците не е подсказал някаква следа на полицията?
Монсеньор Шидив започна да си играе със сребърния си нож за отваряне на писма.
— Не. Но и това не ме изненадва. Виж, Джузепе, на този човек не му е чиста работата. Мисля, че INSCOM го внедри в нашия проект само за да души докъде е стигнал „първият евангелист“ и да информира шефовете си във Вашингтон… Въпреки че, трябва да признаем, че и той има някакъв принос за Хроновизията.
— Например?
— Ами… Ти знаеш най-добре колко специален е този проект. От една страна, е свързан с науката, но от друга, и с вярата. Оттам идват и конфликтите ни. Всъщност Хроновизията може да се приеме само ако сме сигурни, че в миналото е имало пророци и велики хора, които Господ е дарил със способността да преодоляват времето. Затова създадохме машина, която да се справи с това измерение. Да предизвиква по желание състоянията, в които са изпадали древните патриарси, и да превръща нормални хора, мъже и жени от плът и кръв, в пророци. Поне за известно време…
— Можете да си спестите подробностите, Ваше Преосвещенство.
— Добре, Джузепе — усмихна се той. — Точно ти подсказа на „евангелистите“ сполучливата идея, че някои тонове от църковната музика са помагали на нашите мистици да преодолеят бариерите на времето. Помниш ли? И точно ти им внуши, че ключът към отварянето на това тъмно кътче в съзнанието е звукът. Сравни го със „Сезам, отвори се!“ на Али Баба.
— Всичко е в словото. Звукът е неговото акустично проявление.
— Да — потри ръце монсеньор, — но този американец знаеше още по-прецизна от твоята система в тази насока.
Отец Балди си свали очилата и опитвайки се да прикрие изненадата си, започна да ги чисти с малка кърпичка. Нима някой в Съединените щати бе разработил система за предизвикване на особени състояния на съзнанието, използвайки музикални честоти? „Светецът“ искаше да разбере всички подробности.
— Каква е тази система, Ваше Преосвещенство? — попита той най-сетне.
— Виж, когато ни пратиха този нов колега, ние проучихме целия материал, който той донесе със себе си, и извадихме копия. В работните му дневници се споменаваха постиженията на някой си Робърт Монро — американски предприемач, занимаващ се с радиопредаватели, създал метод за обучение на всеки, който желае, да „лети“ извън тялото си.
— Метод… сериозно ли? Никога не съм чувал за него.
— Както изглежда, след Втората световна война този човек е преживял няколко случая на напускане на тялото си и вместо да ги приеме като някакъв абсурд, както толкова хора преди него, решил да разнищи „физиката“ на явлението. В тези тетрадки се обяснява как Монро открива, че „пътуванията“ му са пряко свързани с някои дължини на вълната, на които работи човешкият мозък. Така става ясно, че подобни вълни могат да се предизвикат изкуствено чрез хипноза или — още по-добре, като на слуха се подадат някои „синтетични“ звуци.
— Това не е нещо ново за нас… — рече Балди.
— Да, на теория. След туй разбрахме, че този човек бил така сигурен в хипотезата си, че през седемдесетте години създава институт във Вирджиния, за да предизвиква „астрални пътувания“ по желание. И развива революционна технология на звука, която нарича Хеми-Синк… Имал голям успех!