Предната нощ Дженифър заспа много късно. След последния сеанс при доктор Мейърс тя се притесни. Ходеше все така през ден в луксозния й кабинет в центъра. „Понякога — каза й психиатърката много сериозно — видения като вашите се дължат на физически причини. Някой малък съсирек в темпоралния лоб на мозъка или тумор може да засегне ума и възприятията“. А после продължи: „Мисля, че трябва да се подложите на ядрено-магнитен резонанс, на ЯМР, за да видим дали ви има нещо“.
Дженифър страдаше от клаустрофобия и самата мисъл, че трябва да прекара няколко минути в някаква тръба, я ужасяваше. Затуй не можа да заспи до късно. Но след като почете, най-сетне успя. Тази нощ взе Библията. Изданието, което имаше, беше малко и лесно за ползване томче, което не си спомняше да е разгръщала някога. Ръцете й се спряха на Евангелието от Матей. Като стигна до историята за съня на Йосиф, когато ангел Господен му съобщава, че годеницата му е бременна, започна да потъва в сладък унес. Беше странно. Всички древни народи са смятали сънищата за средство, чрез което божествата се свързват с хората. Така са ни предавали винаги своите тайни.
Но какви бяха тези неща? И кое божество можеше да иска да прати на едно изтормозено момиче сън като онзи, който започваше да изплува в съзнанието й?
ГЛАВА 31
Мисия „Сан Антонио“ 22 юли 1629 г.
Призивът на отец Естебан де Переа отекна сред стените на мисията. В началото никой от свещениците му не разбра защо пратеникът на отец Бенавидес бърза толкова да изпълни искането на онзи индианец. Но скоро им стана ясно. Това бързане се дължеше на факта, че Сакмо бе споменал тайнствената дама, заради която бяха принудени да прекосят пустинята. Отец Естебан изглеждаше потиснат, сякаш на съвестта му тежаха същите призраци, които бяха накарали архиепископа на Мексико да му заръча да проучи всяко „свръхестествено явление“ в района.
— Добре ли сте, отче? — попита го загрижено отец Бартоломе Ромеро, един от братята в свитата му.
— Нищо ми няма… — отвърна Естебан разсеяно, докато сваляше епитрахила и го сгъваше. — Мислех си, че ако хуманите са тръгнали преди четири-пет дена от селото си в района на Гран Кивира, тогава…
— Тогава какво, отче?
— Тогава Синята дама им е наредила да тръгнат на път още преди да съм решил да дойда в тази мисия. Сега разбирате ли, братко Бартоломе?
— И защо се изненадвате? — запита друг глас от дъното на сакристията. — Нима бъдещето като време или като познание е нещо недостъпно за Господ или за Дева Мария?
Тези думи го изумиха. Отец Хуан де Салас ги наблюдаваше от прага, усмихнат иронично. Щом, както изглежда, някаква тайнствена жена бе стигнала до земите на хуманите преди тях, то тя не можеше да е простосмъртна. Защото не само бе навлязла в тази сурова за една жена област, но притежаваше и рядката дарба да убеждава местните жители да се покръстват и да ги кара да търсят белите хора.
— Непосилна мисия! — добави той. — Каквото и да мислите, отци, аз не бих се учудил, ако дамата е самата Дева Мария.
Никой не отговори на стария свещеник, който се обърна и се отправи към улицата. Трябваше да говори със Сакмо и да му обясни, че молбата му е чута: скоро няколко духовници щяха да тръгнат с него към Куелосе.
— Странен човек, нали? — прошепна брат Бартоломе на ухото на отец Естебан, докато домакинът се отдалечаваше.
— В пустинята, братко, хората стават странни…
Когато отец Хуан де Салас обясни на Сакмо плановете на новодошлите, индианецът падна на колене и благодари. След туй, без да се сбогува, се втурна към хората си, разположили се на стотина метра от мисията, зад първия ред кирпичени къщи. Те също приеха новината с голяма радост. Но дори отец Хуан не разбра, че причината за тази радост беше не само успехът на мисията им. А защото решението на духовниците потвърждаваше предсказанията на Синята дама от предните дни и вярата им, че са видели наистина една „жена с власт“. Всъщност, както тя бе предсказала, в този момент в мисията „Сан Антонио де Падуа“ имаше повече отци и те можеха да се върнат в земите на Гран Кивира заедно с някои от тях…
Както им бе заповядано, малко след деветия час францисканците се събраха в подредената от племето тива столова в задната част на мисията.
Храната щеше да е, както обикновено, варен боб със сол, по един голям кочан варена царевица и няколко ореха за десерт. И към всичко това — вода и половин дузина филии прясно изпечен ръжен хляб.