Без да се замисля, отец Балди завъртя колелото на вратата на деветдесет градуса и я дръпна силно. Не беше заключена. Отвори се и бенедиктинецът се озова мигом в кръгла сводеста зала, голяма към шейсет квадратни метра и разделена със сиви паравани на по-малки отделения. В центъра, на открито, видя черно кожено кресло и около него — ред медицински апарати върху колички на колела.
В студиото имаше приглушена светлина, която му позволяваше да различи мебелировката в отделенията, оградени със сивите паравани. Те бяха три: в едното имаше сложна система от осцилографи, потенциометри и маса със синхронизатори, предназначени за синтезиране на звукове; другото беше затрупано с кашони, пълни с магнетофонни ленти и клинични картони. И накрая, в третото, имаше две офис маси с компютри IBM последен модел, както и два метални шкафа за архиви с по четири чекмеджета и един календар за Олимпийските игри в Барселона, закачен над тях.
— Виж ти! Сам ни открихте!
Весел глас екна зад Балди. Не беше с италиански акцент, а с американски. И то силен.
— Вие трябва да сте венецианският свещеник, който ще замести отец Корсо, или греша? — Мъж в бяла престилка се приближи, подавайки му ръка. — Аз съм Албърт Феръл. Въпреки че всички тук ми казват ил доторе Алберто. И това ми харесва.
Ил доторе намигна на бенедиктинеца. Беше нисък на ръст, с добре оформена остра брадичка и розово лице и се бе помъчил да скрие началната си плешивост, разресвайки косите си по черепа. Самоуверен изкусител. Хитрец. Докато Балди го наблюдаваше, синеокият доктор с ясен поглед се опитваше да спечели доверието на госта си.
— Харесва ли ви обзавеждането?
Свещеникът не отговори.
— Проектирахме го по подобие на „залата за сънуване“, която Националната агенция за сигурност създаде преди години във Форт Мийд, в Съединените щати. Знаете ли, най-трудно беше да се построи сводът. За опитите ни със звукови ефекти трябва идеална акустика.
Балди сложи телените си очила, за да не пропусне нито един детайл.
— Уредите, които виждате зад креслото — продължи Феръл, — служат, за да получим компютърна картина на жизнените показатели на обекта. А звуковете, с които правим експериментите, се контролират от електронния магнетофон вдясно от вас. Подаваме ги през стереофонични слушалки, а потенциометърът се задейства от компютър — нали знаете?
Доктор Алберто държеше да бъде любезен. Явно това бяха неговите владения. И той се чувстваше добре тук, горд от оборудването, което бе успял да инсталира с помощта на специалните фондове на Американския конгрес.
— Всеки сеанс се записва на видео — продължи той. — Записваме на специален софтуер и жизнените показатели на обектите, участващи в експериментите, за да сравним данните.
— Кажете ми, доторе Алберто… — В тона, с който Балди произнесе името му, имаше известна ирония.
— Да?
— Какво точно работехте за отец Корсо?
— Да кажем, че се занимавах с техническата част на проекта му. Технологията, която вие, „четиримата евангелисти“, изработихте за Хроновизията, беше малко примитивна…
Балди би разпнал този нахалник. Той спомена „светците“, сякаш работата им не беше секретна. Или още по-лошо, сякаш тайната им засягаше само Ватикана, но не и неверник като него, свързан с нация, която бе решила да няма официална религия.
— Разбирам — овладя се той. — И какво знаете вие за „четиримата евангелисти“?
— Не много, наистина. Само това, че ръководехте същия брой елитни екипи, които се опитваха да преодолеят бариерата на времето с донякъде еретични техники, някои, от които почти паранормални.
— Значи знаете повече от много хора във Ватикана.
— Ще го приема като комплимент, отче Балди. Всъщност — добави той малко мрачно — точно преди да дойдете, ми позвъни кардинал Шидив да ме предупреди за посещението ви.
Свещеникът долови, че ил доторе ще каже още нещо.
— И какво? — насърчи го той да продължи.
— Получил е доклада за аутопсията на отец Корсо и ме помоли да ви съобщя заключението. Кардиналът смята, че ще искате да го узнаете колкото може по-скоро.
Балди кимна.
— Луиджи Корсо е починал от фрактура на врата, отче, вследствие падането му от прозореца на четвъртия етаж. Паднал е на главата си. Първият шиен прешлен е проникнал през тилния отвор в черепната кухина и го е убил. Но предварителният анализ — продължи той — показва още нещо.
— Още нещо ли?
— Да. Отец Корсо е страдал от язва, причинена от стрес. В стомаха му са открити характерните за тази болест ранички.
— Какво значи това?
— Много просто. Както изглежда, преди да умре, отецът е преживял силен стрес. Съдебният лекар бил почти сигурен, че силно вълнение го е накарало да се хвърли от прозореца. Но искал да провери дали нивото на адреналина му е било над нормата, преди отецът да се хвърли. А това ще отнеме известно време — добави той.