Не би могъл да предположи, че с това движение ще разреши загадката.
Балди прокара разсеяно поглед надолу, към основата на този небесен отрязък, и го спря на орнаментите му. Гледката на гениалната творба на Микеланджело беше неповторима. Сводът с диаметър 42 метра и височина 136 метра бе най-големият в християнския свят. Там бяха четиримата евангелисти. Авторите на четирите най-важни текста в Новия завет. Матей държеше перо, дълго метър и половина. И голямо колкото загадката около смъртта на неговия „Матей“, Луиджи Корсо…
— Domine Nostrum! — възкликна отецът, получил проблясък. — Било е под носа ми!…
Образите на четиримата сякаш се смееха от овалните си рамки, високи осем метра.
— Разбира се! Какъв глупак съм! Вторият евангелист е знакът! Моят знак!
ГЛАВА 55
След аудиенцията при краля на Испания отец Бернардино се почувства някак странно. Дребният и неспокоен главен настоятел остана с чувството, че интересите му са застрашени, и на излизане от двореца сподели това с брат Алонсо.
— Откъде може да му дойде наум на Негово величество, че Синята дама е Девата? — размишляваше той на глас.
— Логично е, отче. И вие го казахте: дамата била загърната в синя пелерина — като Девата от Гуадалупе; носела бели одежди като нея… и дори се спускала от небето като нея. И аз бях склонен да защитя тази идея. И все пак, следвайки вашите инструкции и тези на архиепископа на Мексико, защитих хипотезата за францисканката, която се раздвоява.
— И продължавайте да го правите! Ако кралят, йезуитите или доминиканците успеят да обърнат така нещата, че да накарат всички да повярват, че Девата е тази, която се явява, тогава сбогом на претенциите на францисканците! Разбирате ли?
— Предпочитам да ми обясните, отче.
— Много просто — рече брат Бернардино шепнешком. — Ако не успеем да убедим Негово величество, че причината за приемането на вярата ни в Ню Мексико е францисканска монахиня подпомогната от Божието провидение, утре може да възложат покръстването на земите ни отвъд океана на друг орден. Знаете колко повратна е волята на кралете. Но има и нещо друго добави той. — Ако идеята, че тези покръствания са дело на Девата от Гуадалупе, се разпространи, бъдете сигурен, че след по-малко от седмица и доминиканците ще поискат от краля да се намесят. А после и Орденът на йезуитите. И може да загубим завинаги първенството си в Америка! Сега ясно ли ви е?
— Разбира се, отче. Ако се е явила Девата, покръстването в Ню Мексико ще стане общо дело; а ако е монахиня францисканка, то ще остане само в наши ръце. Не се тревожете. Всичко ми е ясно.
Като прекосиха вътрешните дворове, отците бяха отведени до портата на двореца. Оттам те поеха по уличките на столицата към манастира „Свети Франциск“.
— Като получим първите екземпляри от вашия Мемориал, искам да отидете в Агреда и да разпитате сестра Мария Хесус.
Острият тон на настоятеля прозвуча по-строго от обикновено.
— Ще ви дам писмена заповед, за да говорите с монахинята, и ще ви кажа някои неща за нея, за да сте подготвен.
— Подготвен ли?
— Сестра Мария Хесус е жена със силен характер. Тя получи разрешение да стане игуменка, преди да е навършила необходимата възраст, и се радва на добра репутация в епархията. Няма да ви е лесно да я убедите да работи за нашите интереси…
— Всъщност — прекъсна го брат Алонсо, докато вървяха нагоре към Пласа Майор — може би няма да стане нужда. Може все пак тя наистина да е преживяла тези билокации…
— Да. Но не трябва да рискуваме. Когато се запознах с нея, бях много по-млад и разбрах, че е от онези истински мистички, които никога не биха излъгали съзнателно. Нали разбирате.
Брат Алонсо поклати отрицателно глава.
— Какво искате да кажете с това „истинска мистичка“?
— Вие, разбира се, не знаете историята на семейството й. Сестра Мария е дъщеря на семейство с добро положение, което се разорява, и преди няколко години родителите й решават да се разделят по странен начин. Баща й — Франсиско Коронел, постъпва в манастира „Сан Хулиан“ в Агреда, а майка й превръща фамилната къща в манастир, получавайки неочаквано бързо необходимите разрешения.
— Виж ти…
— Интересното е, че епископът на Тарасона, монсеньор Диего Йепес, дава дори по-рано първо причастие на малката Мария Хесус, когато тя е само на четири години.
— Монсеньор Йепес ли? — изненада се Бенавидес. — Биографът на света Тереза де Хесус, голямата мистичка?
— Представете си. Йепес вижда още тогава, че момиченцето има мистични способности, което също не е странно.