А той?
Какво ставаше с него?
— Ти си ангел. Добре. — Карлос се опита да успокои сърцебиенето, което все още усещаше в гърдите си.
— Изненадан ли си?
Жената го докосна по врата и той усети гладката топла кожа на ръцете й. Внимателно пое медальончето и нежно го погледна.
— Платното на Вероника… — рече тя. — Това е една от любимите ми икони.
— Да кажем, че ти вярвам — прекъсна я журналистът. — Че си оставила медальона на пътя ми, за да предизвикаш интереса ми към всичко, което се случва с мен. Но каква е тогава твоята роля в това? Защо така, изведнъж, се явяваш пред мен?
— Работата ми е да опазя една стара тайна, до която само един човек преди теб се добра, без да иска.
— Не може да бъде.
— Казва се Алонсо де Бенавидес. И аз се мъча да опазя тайната му, за да не попадне в неподходящи ръце. Колкото до това защо се явявам тук…. — Тя се поколеба. — Знам, че няма да ми повярваш.
— Опитай. Щом повярвах, че си ангел, значи мога да приема всичко.
— Въпреки че те докосвам, въпреки че ме виждаш тук — каза тя, — всъщност аз съм проекция. Двойник. Билокиран образ.
— Наистина ли?
— Знаех, че няма да повярваш. В този момент друга част от мен е в Рим. Готви се да отиде на аерогара „Леонардо да Винчи“ и да вземе самолета за Испания.
— Да бе!
Жената не се смути от недоверието, което проявяваше нейният събеседник.
— Скоро ще се увериш, че съществуваме. Това е въпрос на време.
— „Че съществувате“? — запита Карлос.
— Хайде, Карлос! — Зелените очи на жената заискриха. — Да не мислиш, че работя сама? Нищо ли не си чел за ангелите? Такива като мен предупредиха Йосиф в съня му какво крои Ирод за жена му и сина му. Действаме много внимателно, прониквайки в психиката. Но Яков се впусна в ръкопашен бой с един от нашите и му счупи крака. Пише го в Библията. А Аврам ни нахрани. В Содом дори се опитаха да се погаврят с нас, защото им се сторихме красиви. От плът и кръв. Не си ли чел Светото писание?
Карлос беше смаян.
— И защо ми казваш това?
— Първо, за да разбереш, че съществуваме. Нали ме виждаш. Макар и билокирана, съм реална като теб — усмихна се отново тя и го докосна пак по врата. — И второ, защото смятаме, че ще ни помогнеш да опазим тайната.
Журналистът се размърда на мястото си.
— Какво те кара да мислиш така?
— Всичко съвпада, приятелю. Ти се докосна до тайната ни в Италия, когато се срещна с отец Балди. Там се запознахме с теб.
— Хроновизията ли?
Тя кимна. Порой от спомени се отприщи в съзнанието на Карлос. Как отиде на остров Сан Джорджо Маджоре. Как Хема притесняваше Джузепе Балди със снимките си. А той се мъчеше да насочи събеседника си към въпрос, по който отецът не искаше да говори изобщо от двайсет години. А после — репортажът му. Как го хвалеха читателите. Силното му желание да узнае повече…
— След срещата ти с Балди разбрахме, че си по-особен. На пръв поглед си неверник, Карлос, но дълбоко в себе си имаш огромното желание да повярваш. Така че насочихме твоите търсения в областта на трансценденталното по посока на нашите интереси.
— Насочили сте?
— Например: защо, мислиш, позвъних на отец Техада в Билбао в нощта, когато влязохме в Националната библиотека, ако не за да ти дам следа, по която да тръгнеш?
Карлос потръпна.
— Не се притеснявай. Правим това от векове.
— Наистина ли?
— Разбира се. — Жената го погледна отново с изумрудените си очи. — Точно нашите гласове чуваха Константин, Джордж Вашингтон, Уинстън Чърчил и много други в най-решителните моменти от Историята. Прочети биографиите им и ще откриеш алюзиите за тези просветления. Ние поведохме и Мойсей, когато тръгна от Египет, ние вдигнахме Илия и Йезекиил във въздуха и дори почернихме небето над Йерусалим, когато Исус умря на кръста.
— А синхронностите? Невъзможните съвпадения?
— Те са нашият специалитет! Много ги обичаме, Карлитос!
Журналистът отново усети онази странна тръпка по гърба си.
Само Хосе Луис го наричаше така. Човекът, който пръв му заговори за синхронностите на Юнг. Нима тя знаеше и това?
— Но аз мислех, че ангелите са безплътни… — възрази той.
— Много често срещана грешка.
— И защо си дошла при мен?
— Думата ангел, приятелю, идва от гръцкото αγγελος, „вестител“. Така че всъщност идвам да ти предам едно послание.
— Послание ли?
— В тази папка носиш информация за Линда Мейърс, доктор от Лос Анджелис, която преди четирийсет и осем часа позвъни по телефона в Националната библиотека да пита за един откраднат ръкопис.