— Че как няма да знам! — възкликна някак театрално гигантът пред смутения Балди. — Нали аз отговарям за обявяването й за светица!
Това, което Амадео Техада му разказа след туй, смая Балди. Въпреки големите чудеса, които й признават приживе, майка Агреда не била обявена за светица от Римската църква. Нещо се е случило. Нито един от папите, които започвали делото за святост, не доживял да я види канонизирана. Лъв XIII и Климент XIV сложили край на тези опити с по един „декрет за мълчание“. Към никоя друга монахиня Църквата не се е отнасяла така сурово. Но през 1987 година отец Техада успял да направи необходимото за отменяне на двата декрета и за започването на проучване за Синята дама. Без съмнение Амадео Техада беше човекът, който знаеше най-много за монахинята, билокирала се в Америка. И по волята на съдбата, отец Балди бе попаднал на него.
— Слушайте, отче — каза му Техада, удивен колкото венецианеца. — Преди няколко дни тук беше полицията и ме питаха за един ръкопис от XVII век, принадлежал на Филип IV. В него е описана за първи път цялата история за Синята дама.
Балди не можеше да повярва на ушите си.
— Както изглежда — продължи Техада, — в текста се разказва подробно как се е билокирала монахинята.
Шидив му бе говорил за този текст. Балди знаеше много добре, че някой го е откраднал от Мадрид, но не каза нищо.
— И защо полицията ще се интересува от този ръкопис? — запита той, без да си разкрива картите.
— Много просто: според мен е бил откраднат от Националната библиотека… — Техада се поколеба за секунда и погледна в календара пред себе си на масата. — …точно в деня на самоубийството на „свети Матей“!
— Много странно. А знаете ли какво още е имало в този ръкопис?
— Разбира се. Когато през 1630 година францисканците предположили, че жената, която се появявала в Ню Мексико, е може би монахиня от техния орден, а не Девата от Гуадалупе, те пратили в Агреда отеца, който бил пазител в Санта Фе. Наредили му да разпита и изобличи „заподозряната“. Цели две седмици й задавали въпроси, след което пазителят…
— Бенавидес ли?
— Точно така. Пазителят написал доклад, в който изложил заключенията си.
— Знаете ли какви са били те?
— Само отчасти. Изглежда, Бенавидес разбира, че монахинята успявала да се раздвои (или билокира, както предпочитате), когато слушала песнопения, от които изпадала в дълбок транс. Всъщност преди време говорих доста по този въпрос с помощника на „свети Матей“.
— Доктор Алберто. Познавам го.
— Същият.
— И какво ви каза той?
Балди задаваше въпросите си, опитвайки се да подреди пъзела. Щом Техада е говорил с ил доторе за Синята дама, защо той не му е казал за специалния интерес на Луиджи Корсо по този въпрос? И защо никой от тях, дори „свети Йоан“, не му спомена за съществуването на тази монахиня?
Без да подозира какво си мислеше той, Техада продължи.
— Албърт Феръл прояви голям интерес към тази „следа“ каза отецът. — И всъщност това е логично, защото „евангелистите“ бяха запознати с изследванията ви в областта на преполифонията, отче Балди. С които стигате до заключението, че някои честоти в църковната музика могат да предизвикат промени в съзнанието, улесняващи билокацията.
— Значи са взели на сериозно работата ми… — усмихна се Балди.
— О, да! Спомням си един от докладите, които пратихте на отец Корсо, в който говорехте за Аристотел. Казвахте, че този философ е изследвал как музиката въздейства на волята.
— И не само той! — обади се Балди. — Питагорейците също откриват, че тоналността ре (или фригийски лад) повдига духа на воините; тоналността до (или либийски лад) има обратния ефект — потиска съзнанието на слушащия; тоналността си (или миксолидийски лад) предизвиква пристъпи на меланхолия… И са ги използвали на бойното поле, за да вдъхнат кураж на войските си или да сломят волята на врага.
— Но вижте, отче, помощникът на Луиджи Корсо ме увери, че са открили, че всяко нещо или състояние в природата има своя уникална вибрация и ако нечие съзнание успее да постигне същата вибрация, ще стигне не само до същността му, но и до мястото и до епохата му.
— Ил доторе ли каза това?
Отец Техада поглади отново брадата си. Беше толкова развълнуван, че дори не премигаше.
— Естествено! Не разбирате ли? Малкото, което знаех за разпитите, проведени от Бенавидес със сестра Мария Хесус, беше това, че тя му обяснява най-подробно в какви моменти обикновено изпада в транс и се пренася в Америка. Билокирала се, като слушала химните по време на служба. И с тези вибрации се пренасяла на повече от десет хиляди километра разстояние.
— Химните ли? Сигурен ли сте, братко? — Балди докосна телените си очила.