Тя се изправи гъвкаво, отмести стола си и му подаде ръка.
— Елате — каза тя — да се разходим преди обяда.
Майора купуваше картички от будката срещу гарата. Взе за двайсет и един франка и даде двайсетте су, които му останаха, на кучето, за да си плати едно коткане, но, разбира се, ведно с всички котки.
Майора ги гледаше как се отдалечават, с едното си помътняло и другото все така стъклено око. Хванати под ръка, те поеха по полския път.
Тя беше в светла памучна рокля и леки сандали с висок ток, с все тези коси, пленили слънцето, което вече не можеше да избяга.
Майора продължаваше да свирука, като смени стомпа със слоу, и се разположи удобно на терасата на кафенето при Гарата и Сдружените албигойци.
Полският път беше като други полски пътища, красив за гледане за мнозина. Състоеше се от една част същински път, после един междинен участък път-поле, разделен на: тревиста преграда, плитка канавка, преграда от дървета и накрая поле, с всички възможни съставни части: синап, рапица, пшеница, различни и безразлични животни.
Там бяха Жаклин и дългите й крака, закръгленият и бюст, подчертан от белия кожен колан, и голите й ръце, само с две буфан-ръкавчета, готови да полетят, понесли под себе си сърцето на Оливие, увиснало на част от аортата, достатъчно дълга, за да стане на фльонга.
На връщане, тъй като Жаклин бе положила ръка над китката на Оливие, когато я отдръпна, остави светла следа върху тъмната му кожа, но върху тялото на Жаклин — никаква следа.
Навярно Оливие е бил твърде плах.
Те стигнаха до гаровия площад, когато Майора се надигна, за да пусне в пощата единайсет картички, надраскани за нула време, и като знаете, че струват по деветнайсет су едната, пресметнете колко му остават.
В хотела обедът беше готов.
V
Кучето пощеше бълхите си пред стаята на Майора и Оливие настъпи опашката му, когато излизаше от своята стая, дочул звънеца за обяд.
Предната вечер беше чудесно, разходиха се с кола до реката, но кучето запротестира, защото едва сега, след като беше убило бълхата, имаше време да се заеме с Оливие.
И Жаклин, изтегната до водата, в бял бански, с перлени капки по косата, с блестящи целофанени капки вода по краката, по ръцете и с обикновена мокра вода по пясъка, на който лежеше. Тогава той се наведе и приятелски потупа кучето по гърба, а то снизходително близна ръката му с големия си език.
Но той не беше посмял да й каже думите, от които човек се притеснява, когато е стеснителен, а само „лека нощ“, като другите вечери.
На сутринта искаше да й каже тези думи. Тогава вратата на Майора се отвори и Оливие се озова зад нея, а Жаклин излезе оттам в бяла копринена пижама, разтворена на твърдите й гърди, и прекоси коридора, за да се среше в своята стая, да се облече…
VI
Вратата на Майора нямаше да може да се затвори, защото пантите й бяха ръждясали от солената вода на сълзите…