— Пейдж — продължих, обръщайки се отново към нея, — знам, че ще ти е трудно да го понесеш, а имаш и други грижи в момента… но нещата ще се влошат, ако още сега не ти кажа всичко. В противен случай за всички ни ще стане зле. — През прозореца, който гледаше към пристанището, можех да видя как небето почернява и водата става все по-неспокойна. Върху нея подскачаха като светулки в стъклен буркан фенерите на лодките, които се прибираха по доковете.
Дишането й ставаше все по-учестено.
— Казвай по-бързо каквото имаш да ми казваш, защото Зет ще дойде всеки момент.
— Пейдж… Зара няма да се върне. Сега тя е с Кейлъб Кармайкъл.
— Какво? — Тя тръсна глава. — Но тя ми каза…
— Много от нещата, които Рейна и Зара ти казват, не са истина, а доста други изобщо не ти казват.
Първата светкавица разцепи небето. Пейдж се хвана за корема и потрепери от болка.
— След злополуката с Бети — продължих бързо, — майка ти я е държала заключена, за да не се възстанови. Искала е Бети да остане немощна, за да не й попречи.
— Да не й попречи ли? — Тя пак прихвана корема си и простена. — За какво?
— За Ксавие Купър. Макс Хокинс. Алекс Смит.
Пейдж отвори уста, за да се възпротиви.
— Нали каза, че Зара е започнала да излиза с момчета преди две години — прекъснах я бързо. — Бети също е пострадала преди две години. Бас ловя, че най-напред е била злополуката с Бети.
Тя затвори уста и не отрече.
— Налагало се е да изчакат Бети да им освободи пътя. След инцидента, когато вече не е могла да се грижи за себе си, те са я контролирали и най-после са започнали да правят онова… за което са родени.
— За какво са родени? Да въртят ресторанта и да привличат туристите ли? Защото точно с това се занимават.
— Освен това те правят нещо, с което привличат мъжете. Или поне мъжете си мислят, че ги харесват.
— Ванеса — каза тя, поемайки си немощно дъх, — зная, че Зара има много гаджета, но тя изглежда страхотно. Естествено, че мъжете ще я харесват.
— Не става въпрос само за това как изглежда. Става въпрос коя — какво — е тя. За това какво са те двете. — Замълчах. — Какво сте вие.
Тя ме погледна.
— Трябва да намеря Рейна — каза и се опита да стане.
— Те са сирени — продължих, повишавайки глас. — Като онези, за които сме чели в училище, само че истински. Те промиват мозъците на жертвите си, докато мъжете съвсем не си изгубят ума, после ги завличат в морето и ги убиват. Така е станало с всички гаджета на Зара — те не просто са напуснали Уинтър Харбър, след като тя им е разбила сърцата. Защото точно това се е случило на всички мъже, които се удавиха това лято. Същото ще стане и тази нощ, ако не ги спрем.
— Ванеса, Зет може и да е зла, но това не я прави…
— Може и да ти звучи откачено, безумно даже, но помисли все пак. — Погледнах през рамо, когато стъклените вази по масите зазвъняха след поредната гръмотевица. — Преди злополуката Бети е плувала с часове всеки ден. Рейна е във водата по няколко пъти дневно. През последните две години Зет все по-често ходи да плува. Всички вие се къпете със солена вода.
— Била си у нас. Знаеш, че къщата е стара и е почти потопена в океана. Просто така работи старата канализация.
Наведох се към нея.
— През последните няколко седмици всеки път, когато си се чувствала зле, Рейна ти е давала да пиеш солена океанска вода. И това ти помагаше, нали? После си се чувствала по-добре.
Тя се поколеба, после кимна.
— Това е процес, през който преминават сирените в един определен момент от живота си — обикновено когато съзреят достатъчно, за да имат деца. При Зара е станало по-късно заради Бети.
— Ами аз? — попита тя, свеждайки поглед към корема си.
— Ти си забременяла — отговорих. — Но тялото ти още не е съвсем готово за това. Затова се чувстваш зле.
Тя погледна към мен, после към пристанището.
Внимателно подбрах следващите си думи.
— Има още нещо, което трябва да ти кажа.
Изпъстрените й с бели точици очи срещнаха погледа ми, после се отклониха към вестника, който й подавах.
— Джонатан — прошушна тя, докато четеше заглавието.
— Съжалявам, Пейдж — казах нежно.
— Недей — отговори тя с укрепнал, висок глас. — Това не е той. Това не е моят Джонатан.
Замълчах.
— Напротив, той е. Рейна е знаела колко си привързана към него и не е искала чувствата ти да попречат на…