— И — нека позная — без резервация!
— Точно така. — Разпознах сервитьорката — същата, която ме заговори край контейнерите за смет преди два дни. — Обаче…
— Ванеса!
Усмихнах се, когато цял наръч прибори издрънча в червения контейнер.
— Да виждаш наоколо люлки, въртележки и пясъчник, Пейдж?
— Изпусни парата, Зет — каза Пейдж и застана зад мен. — Ванеса не е дошла да си играе. Идва на работа.
Зет — съкратено от Зара. Сервитьорката чудо, която крещеше на Пейдж онзи ден от стълбището за остъклената тераса. Приликата беше видима — и двете имаха еднаква тъмна коса и сребристосини очи, макар чертите на Пейдж да бяха по-меки, по-обикновени. Но ако се съди по характерите им, човек трудно би повярвал, че са роднини.
— Дойдох да предложа услугите си — обясних, защото не исках да вкарвам Пейдж в беля. — Временно.
Зара присви очи.
— „Рибената чорба на Бети“ има петдесет и пет годишна история. Хора от цяла Нова Англия идват тук заради прочутата ни супа от омари. Ние имаме неопетнена репутация и няма да рискуваме да я провалим по вина на гениалната ми по-малка сестра, въпреки че сигурно на нея ще й е по-забавно да сортира сребърните прибори, ако си има другарче. — Тя измъкна тефтер и химикалка от джоба на престилката си. — Работила ли си в ресторант досега?
Погледнах Пейдж крадешком.
— Не точно, но…
— Зет, Луис каза, че може. Предполагам, че си била твърде заета да омайваш клиентите, за да забележиш, но той й позволи да помага в кухнята онзи ден и тя не счупи нищо. А това си е нещо като рекорд.
Изчаквах мълчаливо, чувствайки се едновременно засрамена, смутена и впечатлена. По всичко личеше, че обикновено Зара дърпа конците тук, а задачата на Пейдж беше да я поставя на място, когато е необходимо.
— Двете ще работите в екип — каза Зара най-накрая. — Пейдж ще ръководи, а ти, Ванеса, ще си просто допълнителен чифт ръце. В мига, в който чиния, купа, чаша, бутилка кетчуп, пакетче захар или каквото и да е се изплъзне от ръцете й и полети към земята, ти го грабваш.
— Значи вече мога да оставя сребърните прибори? — попита Пейдж.
Зара я изгледа от глава до пети.
— Само едно нещо да изпуснеш на пода и приятелката ти си заминава, а ти се връщаш обратно при лъжиците!
Пейдж изписка победоносно, когато Зара си тръгна, хвана ме за ръка и ме поведе към вратата на кухнята.
— Не се обиждай, Пейдж — казах, когато стигнахме килера зад кухнята, — но как си още тук, щом като присъствието ти представлява реална физическа заплаха за ресторанта на Бети? Явно Зара го прави за твое добро… но ако тук работата е толкова много, а репутацията на заведението — толкова важна, тогава не е ли малко рисковано да държиш човек, за който се смята че, както вървят нещата, има нужда от…
— Бавачка? — Тя с усмивка взе една престилка от рафта и ми я показа за одобрение. — Зет е единствената, която смята, че трябва да бъда наглеждана като някой прощъпалник в стая с необезопасени контакти. Но тъй като тя е моята по-голяма сестра и е откачена на тема дисциплина, аз й прощавам.
Взех престилката от ръцете й.
— Но ти май наистина чупиш доста неща, не е ли така?
— Разбира се. — Тя ми подаде тефтер и химикал. — Щеше да е по-добре, ако пръстите ми не бяха толкова хлъзгави. Най-вероятно… бихме спестили доста пари, без съмнение, но за сметка на това персоналът внезапно ще почувства остра липса на забавление.
Завързах престилката около кръста си и поех тефтера и химикалката.
— На повечето хора обаче им харесва, че изобщо съм тук. Като казвам повечето, нямам предвид Зет. — Тя се наклони към мен. — Не зная дали вече си го разбрала, но не е лесна работа да имаш вземане-даване със сестра ми.
— Не думай! — отвърнах закачливо.
Тя опъна краищата на престилката ми, докато не изчезна и последната гънка.
— Персоналът не си пада много по Зара, затова пък клиентите — особено мъжете клиенти — просто я обожават. Благодарение на своите заложби и сексапил тя е способна да накара въздържателите да си поръчат бира, бащите — да си развържат кесията и да вземат нещо по-скъпо от печено сирене за своите злояди деца, а съпрузите — да убедят жените си, които броят всяка калория, да изядат за десерт парче шоколадова торта. И прави всичко това така, сякаш те самите са го решили. — Погледът й срещна моя. — Ако Зара не си е докарала най-малко хиляда долара на вечер от бакшиши, значи заведението е било затворено.