— Хм, Зет, малко съм заета — отговори й Пейдж.
— Хм, Пи, никой тук не е по-зает от мен. А днес нямам нито време, нито търпение за глупавите игрички на тоя приятел.
— Ти никога не си имала търпение. А единственото, което се иска, е да знаеш как да говориш с Оливър.
Бях готова да се обзаложа, че Зара не може да реши кое я вбесява повече — това, че има клиент, над когото не може да надделее, или че съществува нещо, в което Пейдж е по-добра от нея.
Зара се намръщи.
— Ще опитам само още веднъж. Ако не клъвне, приключвам с него. Веднъж завинаги.
Пейдж просна на бара салфетката, която току-що беше сгънала, опря лакти върху нея и се ухили.
— Готова ли си за малко междучасие?
Подпрях се на ръба до нея.
— Кой е Оливър?
— Властелинът на Зара. — Тя ме погледна. — Съжалявам, май изглеждам прекалено доволна от ситуацията, а?
— По-скоро извън себе си от радост.
— Просто не мога да се овладея — продължи тя, наблюдавайки как Зара криволичи из салона по посока на един възрастен мъж с коса по-къдрава и по-бяла от тази на Големия бащица. После погледна часовника си. — Дванайсет и две. Точно навреме.
Зара спря на няколко крачки от масата му. Пристегна по-здраво вързаната си на опашка коса и оправи гънките на престилката си. Раменете й подскочиха, сякаш си поемаше дълбоко въздух.
— Оливър е единственият клиент, когото не успя да оплете — каза Пейдж. — Идва тук по едно и също време всеки ден и винаги сяда на някоя от масите в нейния сектор. Тя даде всичко от себе си — предложи му да си избере нещо от менюто за сметка на заведението, после — специално намаление, даже по-голяма маса, където никой няма да допуска други клиенти, докато той се храни, въпреки че всичко при нас струва пари. Честно ти казвам — тя просто се раздаде.
— Той защо не сяда при никой друг?
Тя поклати глава.
— Представа нямам. Колко пъти сме му предлагали, но той все отказва. Най-сладката част обаче е неговото поведение. Само виж как се държи, когато тя се опитва да му каже нещо — това е просто класика.
Намирахме се твърде далече от тях и беше прекалено шумно, за да ги чуем, но нямаше как да се разбере погрешно отношението му към нея — той просто не я забелязваше. Тя каза нещо, после изчака. Пак заговори и пак зачака отговор. При третия опит просто показа съдържанието на сутрешното меню, което лежеше на масата, и когато и това не стана повод за разговор, тя погледна намръщено Пейдж през рамо.
— Той се държи така, сякаш тя изобщо не съществува — щастливо въздъхна Пейдж.
Точно така беше. Оливър не само не пророни и дума, но през цялото време гледаше през прозореца, сякаш Зара беше едно от високите цветя в саксиите, с които беше декориран салонът.
Грабнах една салфетка и се заех да я сгъвам, когато Зара се понесе към нас.
— Охо! — възкликна Пейдж.
Зара се закова на място насред салона. После се наведе към един от клиентите, чиято намръщена физиономия и недокосната чиния сигнализираха, че има проблем.
— От това няма да излезе нищо добро — тя вече е яхнала метлата — обърна се Пейдж към мен. — Поздравления, Ванеса! Вече си повишена.
Ръцете ми се сковаха, както сгъвах салфетката. Не исках повишение. Всъщност даже нямах желание да работя тук. Просто исках за няколко часа да съм никой.
— Трябва да ми помогнеш и да приемеш поръчката на Оливър. Ще поиска две препечени филийки пълнозърнест хляб с конфитюр от грозде, варено яйце, половин грейпфрут и чаша чай „Ърл Грей“. Нищо сложно. Просто се усмихвай и го остави сам да ти каже всичко това.
— Луис! — кресна Зара. — Тази сутрин събуди ли се с щастлива усмивка пред огледалото, доволен, че вече работиш в „Айхоп“21?
— Пейдж — изстенах, когато тя пое към кухнята, чиято летяща врата още се мяташе бясно напред-назад след преминаването на Зара през нея. — Не съм сигурна, че…
— Налага се! — извика тя откъм кухнята, когато вътре се надигна врява до небесата.
Останах с очи, приковани в кухненската врата, докато тя не спря да се люлее. Накрая, с ясното съзнание, че нямам друг избор, главно защото харесвах Пейдж и не исках да я разочаровам, се обърнах на пети и тръгнах през салона. Не след дълго вече стоях на мястото, където доскоро беше Зара, и мачках тефтера и химикалката в ръце.
21
„Айхоп“ (англ. IHOP — International House of Pancakes) е верига ресторанти в Северна и Южна Америка, профилирани предимно в предлагането на богато меню за закуска, но сервират също така обяд, вечеря и имат богат избор от десерти. Специалитетът им е различни видове палачинки. — Бел.прев.