— Трябва да стоя прикована тук, докато Зет не се върне. Понякога последиците от такъв скандал са много по-разрушителни, отколкото самото събитие. — Тя погледна към Луис, който дрънчеше демонстративно с посудата около печката. — Можеш и така между другото да го попиташ как върви писането или да му направиш комплимент за рисунките.
Тъкмо се канех да я попитам какво означава това, когато Зара отново влетя през кухненската врата.
— Е, добре, нека опитаме с това — много е сложно — кресна тя. — Онази иска омлет със спанак и гъби. Не съм прословут готвач, но предполагам, че това означава разбити яйца, гъби и спанак, но без настърган чедар или швейцарско сирене отгоре.
Луис започна да трополи още по-силно със съдовете, аз вдигнах подноса и се отправих към вратата. Без да откъсвам очи от горещата вода, която се вълнуваше в чашата, някак успях да пренеса всичко през салона, без да се блъсна в някого или да изпусна нещо. Бях толкова щастлива от почти изпълнената задача, че не забелязах тетрадката и моливите, пръснати по масата на Оливър, чак докато не оставих чинийката с препечените филийки отгоре.
— Как върви писането? — Хвърлих поглед към тетрадката. Страниците бяха изпълнени с дребен нечетлив почерк, но все пак успях да разчета едро изписаните думи в горната част на листа: — „Пълна история на Уинтър Харбър, том пети“. Не съм и подозирала, че може да се каже толкова много за малко градче като това.
Оливър дръпна рязко тетрадката и я притисна към гърдите си, а на мястото, където беше лежала досега, се показа скицник с рисунки. Той тикна сивкавия си треперещ показалец в листа най-отгоре и ръката ми трепна от изненада, разливайки няколко капки гореща вода от чашата за чай. Когато погледът ми попадна на листа, очите ми се ококориха също като на Оливър.
Рисунката повтаряше с най-малки подробности едно точно определено място, което е невъзможно да си представиш, ако не си го видял с очите си.
Скалите на Хиона.
Глава 7
— Не го разбирам това — заявих на Саймън следващия ден на плажа. — Искам да кажа, че никога не бих влязла във водата толкова навътре, та да не може едновременно краката ми да стигат дъното и главата ми да е отгоре, но това, което наистина не мога да схвана, е как някой може доброволно да влезе във водата, щом тя ще го погълне и ще го завлече на дъното, щом стигне глезените му.
— Това означава ли, че се отказваш от урока по сърф, който днес специално запазих за теб? — В гласа на Саймън имаше разочарование.
Погледнах го.
— Наистина ли си ми запазил час за урок по сърф? — Той не знаеше всички подробности около злополуката преди две години, но имаше достатъчно информация, за да не ме кара да повтарям това упражнение.
Саймън се усмихна.
— Точно така. А следващото в програмата е тандемен скок с парашут. И бънджи скокове. Ако ни остане време, може да пробваме също и минаване през огън.
— Колко е хубаво, че днес съм с моите огнеупорни маратонки „Найки“.
Той ми се усмихна бегло, после се упъти към нагъсто паркираните коли край брега.
Тръгнах след него и пак си спомних колко щастлива се почувствах, когато потропа на задната врата преди два часа. Субаруто не беше на алеята за коли, когато предишната вечер се прибрах от ресторанта на Бети, и не се появи чак до полунощ. Щом като най-после го зърнах, аз се успокоих достатъчно, за да легна на дивана в дневната и да се опитам да заспя. Лежах ококорена чак до пет, в шест вече бях под душа и намалих звука на телевизора и радиото, за да чуя Саймън, когато почука на вратата. Той дойде около осем, качихме се в субаруто му и се отправихме към плажа „Бийкън“, любимото място за сърф на Кейлъб и приятелите му.
Сега оставаше да разберем дали тайфата му знаеше нещо повече от нас.
— Пълна каша — чух да казва едно от момчетата в мокър неопренов екип, когато наближих паркираните в полукръг очукани джипове и пикапи. — Точно беше излетял. Зак отиде да го прибере, за да ходим на онова барбекю, което бяхме организирали, а него никакъв го нямало.
— И оттогава — нищо, така ли? — попита Саймън. — Никакви телефонни обаждания? Никакви имейли?
Момчето — казваше се Марк, спомнях си го от една снимка на Кейлъб и приятелите му, която Джъстин направи миналото лято — поклати глава.
— Нищо. Нито думичка. Помислихме, че това му идва в повече.
— В повече? — повтори Саймън.
Марк ме забеляза и кимна към мен.
— Тая сладурана приятелка ли ти е?