— Стига, хора! — извиси глас над техните Пейдж, удряйки с дървена лъжица по една празна тенджера. — Нямаме нито време, нито човешки ресурс, за да продължаваме с този ободряващ дебат. Жената е забелязала сиренето, преди да опита омлета — няма пострадали, няма виновни. Луис ще забърка един омлет по неин избор, а Зара ще се извини и ще й предложи да си избере още нещо от менюто за сметка на заведението.
Скрих се зад барплота, щом Зара се понесе през кухнята обратно към салона, а вързаната й на конска опашка коса се вееше след нея.
— Взех поръчката на Оливър — казах, когато Пейдж се обърна към мен. — Къде трябва да…
— Взела си поръчката на Оливър?
Поколебах се.
— Да.
— Ти си истинска звезда. — Тя грабна един поднос от масата зад себе си. — Кой ли не е опитвал да го направи, но досега единствено аз успявах. А сега и ти!
Наблюдавах как слага подноса в единия край на барплота, точно срещу мен. Върху него вече имаше всичко, чак до димящата чаша чай.
— Не бях сигурна дали ще ти обърне внимание — с това не казвам нищо лошо за теб, но пък то говори достатъчно красноречиво за него самия — затова му приготвих поръчката веднага, щом дойдох в кухнята.
— Страхотно — казах. — Сигурна ли си, че не искаш сама да му занесеш закуската?
— Трябва да стоя прикована тук, докато Зет не се върне. Понякога последиците от такъв скандал са много по-разрушителни, отколкото самото събитие. — Тя погледна към Луис, който дрънчеше демонстративно с посудата около печката. — Можеш и така между другото да го попиташ как върви писането или да му направиш комплимент за рисунките.
Тъкмо се канех да я попитам какво означава това, когато Зара отново влетя през кухненската врата.
— Е, добре, нека опитаме с това — много е сложно — кресна тя. — Онази иска омлет със спанак и гъби. Не съм прословут готвач, но предполагам, че това означава разбити яйца, гъби и спанак, но без настърган чедар или швейцарско сирене отгоре.
Луис започна да трополи още по-силно със съдовете, аз вдигнах подноса и се отправих към вратата. Без да откъсвам очи от горещата вода, която се вълнуваше в чашата, някак успях да пренеса всичко през салона, без да се блъсна в някого или да изпусна нещо. Бях толкова щастлива от почти изпълнената задача, че не забелязах тетрадката и моливите, пръснати по масата на Оливър, чак докато не оставих чинийката с препечените филийки отгоре.
— Как върви писането? — Хвърлих поглед към тетрадката. Страниците бяха изпълнени с дребен нечетлив почерк, но все пак успях да разчета едро изписаните думи в горната част на листа: — „Пълна история на Уинтър Харбър, том пети“. Не съм и подозирала, че може да се каже толкова много за малко градче като това.
Оливър дръпна рязко тетрадката и я притисна към гърдите си, а на мястото, където беше лежала досега, се показа скицник с рисунки. Той тикна сивкавия си треперещ показалец в листа най-отгоре и ръката ми трепна от изненада, разливайки няколко капки гореща вода от чашата за чай. Когато погледът ми попадна на листа, очите ми се ококориха също като на Оливър.
Рисунката повтаряше с най-малки подробности едно точно определено място, което е невъзможно да си представиш, ако не си го видял с очите си.
Скалите на Хиона.
Глава 7
— Не го разбирам това — заявих на Саймън следващия ден на плажа. — Искам да кажа, че никога не бих влязла във водата толкова навътре, та да не може едновременно краката ми да стигат дъното и главата ми да е отгоре, но това, което наистина не мога да схвана, е как някой може доброволно да влезе във водата, щом тя ще го погълне и ще го завлече на дъното, щом стигне глезените му.
— Това означава ли, че се отказваш от урока по сърф, който днес специално запазих за теб? — В гласа на Саймън имаше разочарование.
Погледнах го.
— Наистина ли си ми запазил час за урок по сърф? — Той не знаеше всички подробности около злополуката преди две години, но имаше достатъчно информация, за да не ме кара да повтарям това упражнение.
Саймън се усмихна.
— Точно така. А следващото в програмата е тандемен скок с парашут. И бънджи скокове. Ако ни остане време, може да пробваме също и минаване през огън.
— Колко е хубаво, че днес съм с моите огнеупорни маратонки „Найки“.