Но това, което за малко не ми докара инфаркт, беше Саймън, който стоеше във фоайето и също оглеждаше салона.
— Това да не е Саймън Кармайкъл — попита Пейдж, когато той ми помаха.
— Да. — В този момент бях доволна, че свръхспособностите на баба Бети не се предават по наследство и Пейдж не може да долови моята внезапно появила се аритмия.
— Брей! А казват, че колежът се отразявал благотворно на ума. Той обаче изглежда напълно променен на външен вид.
— Имаш ли нещо против да вземеш поръчката на Оливър? — попитах. — Връщам се след секунда.
— Имаш всичкото време на света. — Тя извади тефтер и химикалка от джоба на престилката си и се усмихна. — В деня, когато Джонатан дойде да ме потърси тук, сигурно ще изчезна поне за седмица от ресторанта.
Отбелязах си наум, че най-после трябва да попитам кой е Джонатан. Списъкът с въпроси към Пейдж ставаше все по-дълъг и включваше и други теми: Какво е станало с дядото на Пейдж? Какво мисли бащата на Пейдж за всичко това? Каква беше тая история с гоблените от Скалите на Хиона? Откъде баба Бети знаеше името ми и защо Джъстин искаше да се срещна с нея.
Но, изглежда, отговорите трябваше да почакат.
— Какво е станало? — попитах, щом приближих Саймън. Той се усмихна, когато ме зърна, но после доби сериозен вид.
— Здрасти — каза. — Извинявай, че се появявам така, но нямах търпение да те дочакам.
Видът му подсказваше, че тези думи не съдържат никакъв романтичен подтекст от рода на „седя си вкъщи и тръпна по теб“ и бях стъписана, защото въпреки това ме накараха да потръпна, сякаш някой нежно бе прокарал перо по кожата ми.
— Няма проблем. Какво става?
Той се огледа, сякаш някой наистина можеше да ни чуе сред шума, който вдигаха стотината души в залата. После пристъпи към мен. Застана толкова близко, че можех да видя петната по очилата му и наболата по челюстта брада.
— Кейлъб се обади.
Шумът наоколо сякаш изведнъж се усили.
— Къде е той? Добре ли е?
— Представа нямам — нищо не каза. Обади ми се от непознат номер и когато вдигнах, известно време се чуваше само едва доловимо задъхано дишане — сякаш обикаляше напред-назад. Тъкмо се готвеше да заговори, когато се чу друг глас. Женски. Тя се обърна към него по име и после връзката прекъсна.
Едно петчленно семейство влезе в ресторанта и внимателно ни избута встрани. Докато се отмествахме, погледът ми попадна на огледалото зад стойката на салонния управител. Дъхът ми спря — бях убедена, че виждам Джъстин да ме гледа оттам, озарена от сребристо сияние.
— Проверих онлайн какъв е този номер.
Откъснах очи от празното огледало.
— Нямаше го в списъците, затова опитах аз да се обадя. Първите няколко пъти никой не ми отговори, но един горски рейнджър най-накрая вдигна.
— Горски рейнджър ли? Къде?
Очите му уловиха погледа ми и го задържаха.
— Кемп Хероуин.
Вече не чувах разговорите и смеха на посетителите в салона. Все едно двамата със Саймън бяхме съвсем сами в целия ресторант.
— Отначало изобщо не мислех да ходя до там при каквито и да е обстоятелства — каза той. — Пък и той може отдавна да е заминал. Но това все пак е първата следа, която имаме. Не мога да си позволя да я изпусна.
Някак успях да кимна. Сега стоеше толкова близо до мен, че усещах аромата на ментова паста за зъби в дъха му.
— Ще дойдеш ли с мен?
Пулсът ми се ускори. Като изключим Скалите на Хиона, Кемп Хероуин бе последното място, където имах желание да отида. Но ако имаше шанс да открием Кейлъб там — пък и да прекарам цял ден със Саймън — тогава Кемп Хероуин беше моето място.
— Връщам се веднага — казах, развързвайки престилката си.
Изхвръкнах от фоайето и се втурнах към бара. Пейдж я нямаше. Един бърз оглед на салона ми показа, че говори с Оливър. Не можех да изчезна, без да й се обадя, но и не можех да изтърпя още веднъж странното поведение на стареца. Затова изчаках Пейдж да погледне настрани, за да й помахам.
— Всичко наред ли е? — попита тя, щом приближи.
— Да — отговорих, — или поне се надявам да бъде, стига да не ме намразиш.
— Изключено.
— Дори и да си тръгна още сега? И даже ако отсъствам цял ден?
Тя хвърли поглед през рамо към фоайето. Когато отново ме погледна, очите й блестяха.
— Със Саймън ли заминаваш?
Замълчах, после кимнах.