— Главните постройки са на високото — провикна се през рамо Саймън и сви надясно по друга кална пътека, която водеше нагоре и встрани от тази, по която бяхме вървели досега.
Напрягах се да го чуя през шума на дъжда, който валеше все по-силно и се превръщаше в порой. Небето беше ясно през целия път дотук, но щом пристигнахме, постепенно потъмня. Надзъртайки през балдахина от листа над главата си, виждах как откъм океана прииждат тежки сиви облаци. Когато десет минути по-късно стигнахме края на пътеката на върха, облаците се бяха спуснали ниско, дъждът се беше превърнал в студена плътна водна стена и първите светкавици вече удряха мократа земя.
— Как така не разбрахме, че се задава такава буря? — извиках, настигайки Саймън на върха. Дъждът беше толкова проливен, че вече трудно се различаваше границата между небето и земята. Даже не виждах брега ниско долу под краката ни.
— Направих справка за прогнозата, преди да тръгнем — извика в отговор Саймън. — Там се казваше, че има вероятност за гръмотевични бури.
Последвах го към постройката, скрита в гъсталака на върха на възвишението. Отвън приличаше на малка църква, за което допринасяха имитацията на витражни прозорци и бутафорната камбанария. Саймън извади фенерче от джоба на якето си и го насочи към вътрешността. Яркият лъч освети дървени нарове, приковани към стените, купчината листа върху тях и един забравен спален чувал.
Всичко тук приличаше на идеалния декор за филм на ужасите, но, колкото и да е странно, на мен ми се видя уютно. Приканващо. Място, където лесно биха могли да лагеруват двама души, решени да се посветят един на друг, без някой да ги обезпокои дни наред.
— Е, не е като условията в спа курорта „Фар“ — каза Саймън, поглеждайки към пороя навън, — но поне ще останем сухи.
Както си стоях до него, сърцето ми запрепуска. Не бях сигурна дали това е защото сме временно изолирани от света в Кемп Хероуин насред гръмотевична буря, или понеже бяхме толкова близо един до друг, което сега предизвикваше съвсем различни чувства в мен.
— В метеорологичната прогноза обаче не ставаше и дума за подобно нещо. — Очите на Саймън срещнаха моите. — Радарът изобщо не отчиташе приближаването на гръмотевична буря — нито тук, нито някъде наблизо.
— Дори бурята не може да се придвижва толкова бързо, нали?
— Обикновено не. — Той отново погледна към водната пелена навън. — Честотата на тези бури се увеличава и с всяка следваща те стават все по-мощни. А метеоролозите всеки път се оказват неподготвени, защото няма никакви признаци за тяхното приближаване.
— Също като деня, когато бяхме на Скалите на Хиона, нали? Ти пак беше проверил прогнозата и се очакваше времето да е ясно.
— Също като тогава. И днес, и всеки път досега небето от ясносиньо става черно за нула време, сякаш майката природа изведнъж угася лампата, за да не видим пораженията, които се кани да нанесе. Точно това се опитвам да изследвам. Защото никой от метеоролозите не му обръща внимание. И от Националния метеорологичен институт не схващат какво се случва. Моите преподаватели също не си дават сметка за явлението. И докато всички нехаят, щетите могат да стигнат милиони долари. Цели градове могат да бъдат опустошени. Още хора може да загубят живота си.
Да загубят живота си.
— Значи това не е просто едно дъждовно и бурно лято, така ли? — попитах. — Нито просто още едно доказателство за промените в климата, които нарушиха равновесието на земята?
— Щеше ми се обяснението да е толкова просто. Но бури с такъв мащаб се случват само в строго определена зона. Северозападното тихоокеанско крайбрежие е приблизително на същата географска ширина като горната част на Североизтока и техните климатичните характеристики са напълно нормални в сравнение с предишните лета. — Той ме погледна. — Нали помниш, че вълните бяха като полудели, когато отидохме при Марк и другите сърфисти? И видя как прииждаше приливът.
Кимнах.
— Според мен между двете има връзка — между хиперактивността на океана и буреносните системи. Не зная как става това, нито защо, но се опитвам да разбера. Пътувах навсякъде по брега на Мейн, измервах нивото на приливите и отливите, съдържанието на сол във водата, водородния показател. Водих записки за изменението във времето по часове — правих всичко, което би ми помогнало да събера едно и едно и да разбера защо се случва всичко това.
— Това е твърде мащабен проект за сам човек.