Пейдж проследи погледа ми, скочи и започна да маха.
— Това не е Аштън, а Джонатан.
Последвах я, когато претича през пясъка, втурна се нагоре по стълбата и се хвърли в прегръдките на Джонатан, а през цялото време си мислех за Саймън. Той замина в деня след посещението ни в Кемп Хероуин, за да направи още някои изследвания, оттогава не го бях чувала. Не знаех кога ще се върне и се стараех да не мисля за него, но това пък ме караше да се чудя защо да не мисля за него вече ми коства толкова усилия. Е, това поне беше по-добрият вариант, отколкото да си мисля колко ми липсва. Както си беше всъщност. Много ми липсваше.
— Здравейте, госпожо Марчанд — поздравих, чувствайки се все по-невидима, колкото повече наближавах най-горното стъпало на стълбата. Рейна беше облечена в къса червена плажна рокля, която подчертаваше дългите й крака и златистата й кожа, а косата й висеше сплетена на хлабава плитка на гърба. Не бих се изненадала, дори Джонатан да беше нейно гадже.
— Ванеса — студено каза тя, — моля те, наричай ме госпожице Марчанд. „Госпожо“ е за ония бедни жени, които вярват в брака.
— Такива като мен — обади се Пейдж, увиснала на врата на Джонатан. — Ванеса, запознай се с най-прекрасното гадже на всички времена.
Усмихнах се и протегнах ръка, за да се здрависам с него, но бързо я дръпнах, когато той и Пейдж започнаха да се целуват така, сякаш бяха съвсем сами в тъмна стая. Погледнах към Рейна, очаквайки да забележа неодобрение в погледа й, но се наложи да сграбча парапета с другата си ръка от изненада, когато я видях да сияе от гордост.
— Джонатан — продължи Пейдж, когато се откъсна от него, за да си поеме въздух, — запознай се с Ванеса, моя най-добра приятелка и сродна душа. Заради нея на Зара й се налага доста да се потруди за парите си.
— Много се радвам да се запознаем. — Той ми се усмихна, докато прихващаше Пейдж през кръста и я повдигаше във въздуха. — Чувал съм доста за теб.
Като гледах колко са обсебени един от друг, не проумявах как им е останало време да говорят и за нещо друго. Тази мисъл ме накара да се усмихна. Двете с Пейдж не знаехме почти нищо една за друга, но въпреки това се сближихме доста за краткото време, откакто се познавахме. Стана ми хубаво, като разбрах, че и тя ме чувства близка.
— Джонатан — намеси се Рейна, подпъхвайки ръка под неговата, за да го откъсне внимателно от Пейдж. — Разбрах, че тренираш за маратона през есента. Разкажи ми повече за това — личи си, че си истински атлет.
— Не е ли прекрасен? — въздъхна Пейдж, когато те продължиха напред, а ние двете ги последвахме няколко крачки по-назад. — Не е ли сладко, че двамата с Рейна са като най-добри приятели?
— Наистина — отговорих, наблюдавайки как Рейна обвива ръка около кръста му.
— Та, като стана дума за гаджета — продължи Пейдж, щом стигнахме верандата и Рейна и Джонатан се скриха в къщата, — Зет си има нов приятел. Аз излизам с едно и също момче, откакто се помня, но тя минава през мъжете като торнадо през царевична нива.
— Кой е новият? — Имайки предвид темперамента на Зара, не бях сигурна дали ще е някой зализан турист, или татуиран рокер с кожени дрехи.
— Ще ти го покажа, но трябва да сме предпазливи. Зара днес е обедна смяна.
Последвах я в къщата. Докато се качвахме по стълбите, мярнах Рейна и Джонатан в кухнята. Тя му наля чаша портокалов сок, после се наведе през кухненския плот и така наклони глава, сякаш каквото и да казваше той в момента, за нея беше най-забележителното нещо, което някога е чувала. Тя се засмя безгрижно, а в отговор на това главата ми болезнено запулсира. Болката намаля, щом забързах нагоре по стъпалата след Пейдж.
— Тя ще ни убие, ако знае какво правим в момента.
Заковах се на крачка от отворената врата, която водеше към спалнята на Зара.
— Тогава може би не трябва да влизаме.
Но Пейдж вече беше вътре и отваряше едно по едно чекмеджетата на бюрото на Зара.
— Със сигурност ще започне с мен, така че ще имаш известна преднина.
— Хм, Пейдж… — Наблюдавах я как тършува из купчината хартия и вади една по една тетрадките на сестра си. — Всъщност аз не искам да имам каквато и да е преднина. По принцип гледам да избягвам ситуации, които крият риск за живота.
Тя погледна часовника си.
— Ако тръгва в момента, все още имаме поне седем минути на разположение.
„Неса…“