Выбрать главу

— Джонатан — намеси се Рейна, подпъхвайки ръка под неговата, за да го откъсне внимателно от Пейдж. — Разбрах, че тренираш за маратона през есента. Разкажи ми повече за това — личи си, че си истински атлет.

— Не е ли прекрасен? — въздъхна Пейдж, когато те продължиха напред, а ние двете ги последвахме няколко крачки по-назад. — Не е ли сладко, че двамата с Рейна са като най-добри приятели?

— Наистина — отговорих, наблюдавайки как Рейна обвива ръка около кръста му.

— Та, като стана дума за гаджета — продължи Пейдж, щом стигнахме верандата и Рейна и Джонатан се скриха в къщата, — Зет си има нов приятел. Аз излизам с едно и също момче, откакто се помня, но тя минава през мъжете като торнадо през царевична нива.

— Кой е новият? — Имайки предвид темперамента на Зара, не бях сигурна дали ще е някой зализан турист, или татуиран рокер с кожени дрехи.

— Ще ти го покажа, но трябва да сме предпазливи. Зара днес е обедна смяна.

Последвах я в къщата. Докато се качвахме по стълбите, мярнах Рейна и Джонатан в кухнята. Тя му наля чаша портокалов сок, после се наведе през кухненския плот и така наклони глава, сякаш каквото и да казваше той в момента, за нея беше най-забележителното нещо, което някога е чувала. Тя се засмя безгрижно, а в отговор на това главата ми болезнено запулсира. Болката намаля, щом забързах нагоре по стъпалата след Пейдж.

— Тя ще ни убие, ако знае какво правим в момента.

Заковах се на крачка от отворената врата, която водеше към спалнята на Зара.

— Тогава може би не трябва да влизаме.

Но Пейдж вече беше вътре и отваряше едно по едно чекмеджетата на бюрото на Зара.

— Със сигурност ще започне с мен, така че ще имаш известна преднина.

— Хм, Пейдж… — Наблюдавах я как тършува из купчината хартия и вади една по една тетрадките на сестра си. — Всъщност аз не искам да имам каквато и да е преднина. По принцип гледам да избягвам ситуации, които крият риск за живота.

Тя погледна часовника си.

— Ако тръгва в момента, все още имаме поне седем минути на разположение.

„Неса…“

Главата ми рязко се извърна наляво. Гласът на Джъстин звучеше така, сякаш стоеше точно до мен, но коридорът беше все така празен.

„Скъпа, сладка Неса…“

Не бях чувала гласа й от няколко дни и не можех да преценя дали съм уплашена, или по-скоро изпитвам облекчение да я чуя отново.

„Всичко е наред…“

— Ето го!

Насилих се да откъсна поглед от коридора и да надзърна в стаята на Зара. Пейдж седеше на леглото и триумфално размахваше две книги.

„С теб всичко ще бъде наред…“

Знаех, че е лудост думите й да ми вдъхват кураж, но така или иначе бавно прекрачих прага, а сърцето ми ускоряваше ход с всяка крачка. Спрях за момент в напрегнато очакване. Пронизващото главоболие, което сигнализираше, че Зара е наблизо, отново да се появи, но така и не почувствах болка. Когато се уверих, че главата ми е добре, се огледах колебливо, забелязвайки последователно белия юрган, тънката прозрачна бяла материя, която се спускаше от балдахина на леглото, тоалетната масичка със строените върху нея парфюми в кристални шишенца. Пред френския прозорец, заемащ почти цялата стена, гледаща към океана, имаше бяла масичка, а върху нея — стъклена ваза, пълна с рози.

Пейдж потупа леглото до себе си, за да седна и аз.

— Зет се мисли за красива, изтънчена и мистериозна личност… но така ли е наистина? Всъщност е абсолютна фукня. Ето доказателство „А“.

Седнах до нея и взех по-малката от книгите. „La vie en rose“? Прокарах пръст по заглавието, вдълбано в бялата кожена подвързия.

— Живот в розово — каза Пейдж. — Отвори я.

Нещо внезапно проблесна в огледалото срещу нас.

— Не мисля, че е редно — казах и й подадох обратно книгата.

— Нали не си забравила, че сме на сушата — каза тя, взимайки книгата. — И наоколо няма същества от дълбините, които да ни заплашват.

— Нали току-що каза, че Зара ще ни убие.

— Добре тогава. — Тя разтвори книгата и запрелиства страниците, така че да мога да видя съдържанието им.

— Прилича на дневник.

— Точно така. Обаче… — Тя посочи десния горен ъгъл на една от страниците по средата на книгата.

— Avril?

— Април — поясни тя, а сребърните й очи светнаха. — Цялото това нещо е написано на френски.