Тя изглеждаше страшно развълнувана от това, но аз не можех да схвана защо.
— Е, и?
— Ами това, че Зара учи испански в училище. Аз също.
Продължавах да не схващам, а времето ни изтичаше.
— Значи просто е избрала друг чужд език. Или пък си е взела учебници на компактдискове, а може да учи езика и в онлайн курс.
— Може. По-важното е, че тя записва най-интимните си мисли на най-красивия, изискан и романтичен език в света. Защото самата тя е такава, или поне й се иска да бъде такава: красива, изискана и желана от всички.
— Ясно — казах, макар да си помислих, че истинската причина Зара да записва своите интимни помисли на най-красивия, изискан и романтичен език в света може да е и друга — за да не може нейната по-малка сестра да разбере нищо, когато започне да рови из стаята й.
— Жалко, че не мога да задържа дневника й достатъчно дълго, та да преведа някои от нейните писания, но когато открих ето това, вече нямаше нужда от превод.
Втората книга бе по-дебела от първата, а позлатената й розова подвързия беше обрамчена с нежна дантела. В средата на корицата имаше малка рамка, а в нея — снимка на Зара, застанала на скалата зад тяхната къща на фона на океана. Беше облечена в дълга бяла лятна рокля, а тъмната й коса се развяваше на вятъра.
— Тя наистина е красива — казах. Нямаше как да отрека това, въпреки че беше зла, заядлива и ме мразеше неизвестно защо.
— Виж — нетърпеливо каза Пейдж и обърна страницата.
— Албум с изрезки?
— Ти имаш ли?
Поклатих отрицателно глава. Мама от години се опитваше да ме убеди да си направя такъв албум, но според мен аз нито бях свършила нещо извънредно, нито бях преживяла нещо изключително, което си струва да се запомни. За разлика от Джъстин. Нейният албум представляваше две дебели книги, пълни с билети от ски лифта, самолетни билети, удостоверения и награди от състезания.
— Тия албуми са много префърцунена работа, но пък са и голямо забавление — продължаваше Пейдж. — В моя има обичайните неща: билети от кино, поздравителни картички за рождения ми ден, бележки от приятели. Виж, Зет обаче има съвсем различен подход.
Първата страница в албума на Зара представляваше колаж от нейни снимки. Джъстин също си беше направила нещо подобно, макар на снимките в нейния колаж да имаше и други хора. Следващата страница обаче вече показваше различния подход на Зара.
— Ето на това му се казва голяма коса.
— Ксавие Купър — каза Пейдж. — В действителност той нямаше толкова много коса. Тук само изглежда така, защото снимката е огромна.
— Да бе, защо е толкова голяма? — Снимката заемаше цялата страница и почти ме караше да се чувствам неудобно, сякаш Ксавие наистина беше тук, в скута на Пейдж.
— Защото, Ванеса… Когато излизаш със Зара Марчанд, когато си успял да стигнеш толкова близо до нея, че дори за кратко да я наричаш своя, тогава заслужаваш цяла страница.
— Брей!
— Точно така. Ксавие и Зара бяха гаджета преди две години и на мен, както и на всички останали, ни се видя, че излизаха само три седмици. По едно бреме той започна да кисне при нея по бреме на смените й в ресторанта на Бети и когато решихме, че двамата ходят сериозно, тя го отряза. Брутално го разкара. Горкото момче ходеше по петите й, питаше я как е и дали иска пак да излязат, като й свърши смяната, а тя даже думичка не обелваше. За щастие той и семейството му бяха тук само за лятото. Да си заминеш набързо и завинаги е най-добрият изход, на който може да се надяваш, когато сърцето ти е разбито на безброй парченца.
— И въпреки това на тоя приятел е отредена цяла страница? Защо, след като по всичко личи, че тя не е смятала връзката им за нещо сериозно?
— Така си мислехме ние. — Тя обърна страницата. — Но явно сме били в грешка.
— „Сладоледаджийницата на Еди“? — Снимката беше пожълтяла от времето, но аз веднага разпознах голямата вафлена фунийка от рекламата на заведението.
— Ето къде започна всичко — прочете написаното на ръка под снимката Пейдж. — Двайсети май. Днес видях Ксавие. Той работеше. Поръчах си млечношоколадов шейк и реших, че той е единственият.
— Единственият?
— Евтино, нали? Но двайсети май е почти два месеца, преди да забележим, че става нещо. Гледай сега — стръкче трева от мястото, където са се разхождали в парка. Сметката от кафенето, където за първи път са се държали за ръце. Празна кутийка от „Тик-так“ — изяла е всички ментови бонбонки в нея, преди да го целуне за първи път. Има по някакъв откачен предмет като спомен за всеки изминал ден от двайсети май до деня, когато всички си дадохме сметка, че двамата излизат. — Тя прелисти страниците напред. — Погледни това. — Картичка, разтворена на мястото, където той е написал…