Главата ми рязко се извърна наляво. Гласът на Джъстин звучеше така, сякаш стоеше точно до мен, но коридорът беше все така празен.
„Скъпа, сладка Неса…“
Не бях чувала гласа й от няколко дни и не можех да преценя дали съм уплашена, или по-скоро изпитвам облекчение да я чуя отново.
„Всичко е наред…“
— Ето го!
Насилих се да откъсна поглед от коридора и да надзърна в стаята на Зара. Пейдж седеше на леглото и триумфално размахваше две книги.
„С теб всичко ще бъде наред…“
Знаех, че е лудост думите й да ми вдъхват кураж, но така или иначе бавно прекрачих прага, а сърцето ми ускоряваше ход с всяка крачка. Спрях за момент в напрегнато очакване. Пронизващото главоболие, което сигнализираше, че Зара е наблизо, отново да се появи, но така и не почувствах болка. Когато се уверих, че главата ми е добре, се огледах колебливо, забелязвайки последователно белия юрган, тънката прозрачна бяла материя, която се спускаше от балдахина на леглото, тоалетната масичка със строените върху нея парфюми в кристални шишенца. Пред френския прозорец, заемащ почти цялата стена, гледаща към океана, имаше бяла масичка, а върху нея — стъклена ваза, пълна с рози.
Пейдж потупа леглото до себе си, за да седна и аз.
— Зет се мисли за красива, изтънчена и мистериозна личност… но така ли е наистина? Всъщност е абсолютна фукня. Ето доказателство „А“.
Седнах до нея и взех по-малката от книгите. „La vie en rose“? Прокарах пръст по заглавието, вдълбано в бялата кожена подвързия.
— Живот в розово — каза Пейдж. — Отвори я.
Нещо внезапно проблесна в огледалото срещу нас.
— Не мисля, че е редно — казах и й подадох обратно книгата.
— Нали не си забравила, че сме на сушата — каза тя, взимайки книгата. — И наоколо няма същества от дълбините, които да ни заплашват.
— Нали току-що каза, че Зара ще ни убие.
— Добре тогава. — Тя разтвори книгата и запрелиства страниците, така че да мога да видя съдържанието им.
— Прилича на дневник.
— Точно така. Обаче… — Тя посочи десния горен ъгъл на една от страниците по средата на книгата.
— Avril?
— Април — поясни тя, а сребърните й очи светнаха. — Цялото това нещо е написано на френски.
Тя изглеждаше страшно развълнувана от това, но аз не можех да схвана защо.
— Е, и?
— Ами това, че Зара учи испански в училище. Аз също.
Продължавах да не схващам, а времето ни изтичаше.
— Значи просто е избрала друг чужд език. Или пък си е взела учебници на компактдискове, а може да учи езика и в онлайн курс.
— Може. По-важното е, че тя записва най-интимните си мисли на най-красивия, изискан и романтичен език в света. Защото самата тя е такава, или поне й се иска да бъде такава: красива, изискана и желана от всички.
— Ясно — казах, макар да си помислих, че истинската причина Зара да записва своите интимни помисли на най-красивия, изискан и романтичен език в света може да е и друга — за да не може нейната по-малка сестра да разбере нищо, когато започне да рови из стаята й.
— Жалко, че не мога да задържа дневника й достатъчно дълго, та да преведа някои от нейните писания, но когато открих ето това, вече нямаше нужда от превод.
Втората книга бе по-дебела от първата, а позлатената й розова подвързия беше обрамчена с нежна дантела. В средата на корицата имаше малка рамка, а в нея — снимка на Зара, застанала на скалата зад тяхната къща на фона на океана. Беше облечена в дълга бяла лятна рокля, а тъмната й коса се развяваше на вятъра.
— Тя наистина е красива — казах. Нямаше как да отрека това, въпреки че беше зла, заядлива и ме мразеше неизвестно защо.
— Виж — нетърпеливо каза Пейдж и обърна страницата.
— Албум с изрезки?
— Ти имаш ли?
Поклатих отрицателно глава. Мама от години се опитваше да ме убеди да си направя такъв албум, но според мен аз нито бях свършила нещо извънредно, нито бях преживяла нещо изключително, което си струва да се запомни. За разлика от Джъстин. Нейният албум представляваше две дебели книги, пълни с билети от ски лифта, самолетни билети, удостоверения и награди от състезания.
— Тия албуми са много префърцунена работа, но пък са и голямо забавление — продължаваше Пейдж. — В моя има обичайните неща: билети от кино, поздравителни картички за рождения ми ден, бележки от приятели. Виж, Зет обаче има съвсем различен подход.