Когато бях готова, се погледнах в огледалото над мивката. Очаквах да видя отново припламванията на сребърната светлина около отражението си, както стана сутринта, когато Саймън дойде вкъщи и двамата отидохме на пристанището в Уинтър Харбър. Нищо такова обаче не се случи и аз се почувствах едва ли не разочарована.
Когато се върнах в кухнята, мама продължаваше да седи на масата. Даже не вдигна поглед от лаптопа, докато минавах покрай нея.
— Нямам намерение да те приковавам за леглото с вериги, за да те принудя да останеш. Но поне можеш да ми кажеш къде отиваш.
Спрях се на вратата с ръка върху дръжката. Това ли било? Даже с татко имахме по-големи разправии, когато не беше доволен от онова, което правя.
— В ресторанта на Бети — отговорих, без дори да се обръщам.
Тя отпи от кафето си.
— Вечерята е в шест часа. Обади се, ако ще закъсняваш.
Отворих уста да кажа, че ще се върна, когато реша, и че не е проблем да ям и сама… но после се отказах. Имаше поне няколко души, чиято компания бих предпочела пред тази на майка ми, но мисълта, че тя ще е тук — че изобщо някой ще е тук — когато се върна, не беше чак толкова ужасяваща.
Когато пристигнах, Саймън и Кейлъб вече бяха готови и ме чакаха на верандата отпред.
— Съжалявам, че се забавих — казах, ускорявайки ход, — но имах неочакван посетител.
Саймън погледна към алеята пред нашата къща. Очите му се ококориха, когато видя беемвето.
— Не се притеснявай. Никъде няма да ходя… поне засега. Предполагам, искала е лично да се увери, че все още не съм изпаднала от планетата. — Погледнах зад Саймън, към Кейлъб. Той седеше на плетения стол със затворени очи, а главата му се полюшваше. — Добре ли е?
— Така мисля. Очевидно смята, че Green Day27 ще му помогнат да се оправи.
Пътувахме мълчаливо през целия път към града. Кейлъб слушаше музика от айпода си и гледаше през прозореца на задната седалка. Саймън следеше пътя пред себе си, докато шофираше. Аз обмислях какво да попитам Пейдж и колкото повече наближавахме ресторанта на Бети, толкова по-неуверена се чувствах. Едно е да си представям как разговарям с нея в присъствието на Зара, докато съм в безопасност в кухнята на семейство Кармайкъл, и съвсем друго — наистина да го направя.
— Я гледай! — възкликнах, когато завихме по главната улица. Едва я познах — по тротоарите беше необичайно тихо за такъв слънчев ден, а опънатите над платното жълти транспаранти обявяваха първия годишен фестивал „Северно сияние“ на курортния и спа комплекс „Фар“. — Какво ще рече това „първогодишен“? — попитах. — Със семейството ми от години ходим на фестивала „Северно сияние“?
— Тази година за първи път е спонсориран от „Фар“ — някак примирено отвърна Кейлъб. — Тая сутрин в „Херълд“ имаше статия за това. Пишеше, че фестивалът ще привлече хиляди посетители от цяла Нова Англия и ще бъде най-добрият досега, защото щял да съчетае традициите с нови вълнуващи състезания, игри и забавления.
— Започва след седмица — спокойно каза Саймън, когато минахме под един от транспарантите.
Той не спомена нищо повече, но аз знаех какво си мисли. За една седмица можеше да се случи много. След всички тия трупове по брега и масово напускащите семейства, изплашени за своята безопасност, когато запалеха светлините в първия ден на фестивала, в градчето можеше да не е останал никой.
— Остави колата на главния паркинг — казах, когато наближихме заведението на Бети и русалката над главния вход започна да се вижда ясно. — Персоналът паркира отзад.
Саймън направи както му казах, намали скоростта и отвори прозореца си, когато стигнахме входа.
— Имате ли резервация?
— Здрасти, Гарет — надвесих се към прозореца и аз.
— Ванеса! — Той отпусна клипборда със списъка с резервации и се усмихна. — Здравей! Изпусна страхотен концерт онзи ден. На работа ли идваш?
— Всъщност по-скоро да си взема чека със заплатата. Има ли проблем, ако оставим колата тук, докато изтичам?
Усмивката му се стопи, когато чу множественото число. Той погледна в списъка, после се извърна назад към паркинга.
— Мисля, че няма да има проблем.
— Благодаря! Страхотен си.
27
Американска пънк рок група, сформирана в Бъркли, Калифорния. Първият им албум — „1039/Smoothed Out Slappy Hours“ — излиза през 1989 г., а вторият, „Kerplunk“, им осигурява известност и договор с Warner. — Бел.прев.