Тя замълча.
— Ще се радвам да предам съобщението ти. Какво да й кажа?
— Лично е.
Тя изглеждаше също толкова изненадана от дързостта ми, колкото бях и самата аз. Сигурно не трябваше да чакам да ми хлопне вратата под носа, а още сега да хукна към колата толкова бързо, колкото ми позволяват джапанките. Но аз знаех, че тя лъже, и това превърна намерението ми да вляза вътре в категорично решение.
— Това са си наши, момичешки работи — заговорнически снижих глас. — Напълно съм обсебена от едно момче, което дори не подозира, че съществувам, и непременно трябва да разкажа на Пейдж за последния си неуспешен опит да привлека вниманието му.
Тя сви устни, сякаш преценяваше дали наистина съм толкова загубена.
— Ето, виждате ли? — Посочих лицето си, което беше добило цикламен цвят в мига, в който тя отвори вратата. — Така става всеки път, когато заговоря за него. Представете си само колко глупаво изглеждам, когато съм близо до него. Пълен ужас.
Тя като че ли малко се поотпусна.
— Може би трябва най-напред да помислиш за тия дрехи.
Погледнах неволно надолу, стъписана от нейното предложение и от факта, че тя, изглежда, ми повярва.
— Ти си на седемнайсет, нали така?
Вдигнах очи към нея и кимнах.
— Фигурата ти е безупречна. Защо не се възползваш от предимствата й? Покажи я. Повярвай ми, така той няма как да не те забележи.
— Ами… благодаря.
Тя очевидно прецени, че имам нужда от още помощ и отвори вратата малко по-широко. Сърцето ми заби лудо, когато влязох вътре. Трябваше ми секунда, докато очите ми привикнат към приглушената светлина на дневната, но ми се стори, че зърнах две жени, които се скриха в кухнята, щом ме видяха на вратата.
— Властта на жената над мъжа е нейното най-силно оръжие. — Рейна прекоси дневната и се изтегна на дивана. — Използвана правилно, тя ще ти осигури всичко, което пожелаеш.
— О! — Аз също седнах. — Е, засега искам просто да ме забелязва, когато стоя пред него.
Тя вирна брадичка и се усмихна, сякаш намираше наивността ми за особено очарователна.
— Почакай тук. Трябва да намеря нещо.
Наблюдавах я как напуска стаята. Беше ми страшно любопитно какво ще донесе, но си давах сметка, че това ще е и единственият ми шанс да видя Пейдж. Щом чух някъде да се отварят и затварят чекмеджета, аз скочих и полетях към стълбището.
„Побързай, Неса…“
Втурнах се нагоре, прескачайки по две стъпала наведнъж, после хукнах към стаята на Пейдж.
„Обратно… Тръгни в другата посока…“
Тръснах глава, за да заглуша гласа на Джъстин. Единствената стая в противоположния край на коридора беше тази на Бети.
— Пейдж? — Почуках на вратата и я отворих, без да чакам отговор. — Съжалявам, че нахлувам така, но според Луис си болна, а Рейна твърди, че си на работа. Аз пък непременно трябваше да те видя, за да говоря с теб за…
Замръзнах на място в мига, когато вратата се хлопна зад мен. Тя лежеше изтегната на канапето, подпряна от всички страни с възглавници и покрита с бели одеяла. Около врата й се подаваше висока бяла поло яка, която подпираше брадичката й. Беше увита така, сякаш навън е зима, въпреки че слънцето все още грееше и всички прозорци бяха широко отворени, пропускайки вътре соления бриз.
— Добре ли си? — попитах, приближавайки до нея. — Тресе ли те? Да затворя ли прозорците?
— Недей — каза тя. — Въздухът е прекрасен.
Седнах до нея. Като изключим дебелите дрехи и топлите завивки, тя не изглеждаше никак болна — косата й се спускаше по раменете на едри къдрици, бузите й розовееха, а сребристите й очи сияеха.
— Пейдж… защо изглеждаш така, сякаш току-що си се търкаляла в снега?
— Ванеса… — Тя се наведе към мен. — Ние двете с теб сме близки, нали?
Погледнах през рамо към вратата.
— Разбира се.
— Наредиха ми да не казвам на никого — продължи тя и очите й засияха още по-ярко. — Според тях това не е нещо, което хората наистина биха искали да чуят, още повече, че ние сме толкова млади и произходът ни е толкова различен… Но пък, от друга страна, това едва ли е нещо, което можеш дълго да държиш в тайна. Аз обаче знам, че ти няма да кажеш на никого.
— Стига да съм наясно какво не трябва да казвам — отвърнах. Държах на Пейдж, но не бях сигурна дали наистина искам да бъда въвлечена толкова навътре в семейния кръг на фамилията Марчанд.