Но въпреки гибелния край и прекършения си врат, той изглеждаше така, сякаш би искал това да се повтори.
Мъртвият рибар се усмихваше.
Глава 18
— Това е лудост. Даваш си сметка, че това е чиста лудост.
— Звучи откачено — каза Кейлъб, — но пък има логика.
Саймън гледаше право пред себе си, докато шофираше, отказвайки да се съгласи с някой от нас.
— Рейна може и да е странна, Зара може и да е способна на ужасни и невъобразими постъпки, но… сирени?! Като онези красиви и въображаеми създания, които примамват моряците на сигурна смърт? — Поклатих глава. — Това да не ти е „Одисеята“? Всичко се случва наистина — тук, в реалния живот. Ако искаш, наречи ги серийни убийци — чудесно. Но да твърдиш, че примамват мъжете с упойващите си песни само заради тръпката от лова, това вече е безумие.
— Ванеса, аз чувам Зара! — Кейлъб звучеше развълнуван и някак облекчен, сякаш най-накрая беше открил обяснение за всичко. — Гласът й звучи в ушите ми, дори когато не я виждам наблизо. Затова, щом ме повика, аз не мога да се съсредоточа върху нищо друго. В такъв момент не съм способен да се отърва от мисълта за нея, нито да си кажа, че искам да се махне завинаги и да ме остави на мира. Мога единствено да я слушам, да си я представям, да искам да бъда колкото се може по-близо до нея — дори да съм на стотици километри разстояние от нея.
В главата ми отново проблесна спомена за тях двамата на скалите в горичката. Той изглеждаше едновременно горящ от желание и притеснен, когато тя пропълзя към него и притисна тялото си към неговото, но нали съвсем наскоро бе загубил приятелката си. И независимо от това какво се крие под красивата външност, Зара си остава зашеметяваща. Той просто се е чувствал наранен, самотен и виновен, задето усеща привличане към друго момиче.
— Нали чу какво каза Оливър — Бети е искала да избяга от миналото си. Затова е изоставила семейството си и е дошла тук, затова е било невъзможно двамата с Оливър да бъдат заедно.
— Защото другите откачени мъжемелачки от семейството й са щели да разберат какво става, да го примамят далеч от нея, да го убият и да си я приберат обратно, така ли? — Погледнах Кейлъб. — Чуваш ли изобщо как звучи всичко това?
— Ами бащата на Зара и Пейдж? — попита той. — Да си ги чувала някога да говорят за него?
— Не съм — признах, — но може просто да са си такива, да не обичат да разказват за семейството си. Не знам също така кой е любимият цвят на Пейдж и кога е рожденият ден на Зара, например.
— Не знаеш нищо за баща им, също както и ние, защото вероятно не е един и същи човек. Рейна може да е убила и двамата, когато всичко е приключило.
— Саймън. — Обърнах се да го погледна, после сведох очи към кокалчетата на пръстите му, които бяха побелели от здравото стискане на волана. — Гласът на разума ще ни е от полза точно в този момент.
— Кейлъб трябва да слезе.
Отне ми секунда, докато разбера, че колата е спряла. Проследих погледа на Саймън и се опитах да разбера къде сме, взирайки се през проливния дъжд, който обливаше предното стъкло.
— При „Фар“ ли сме?
Кейлъб се облегна на седалката и погледна през прозореца от своята страна.
— Какво правим тук?
Саймън продължаваше да гледа право пред себе си.
— Бети е престанала да говори на Оливър след нощта, която са прекарали заедно на Скалите на Хиона. Същата нощ е забременяла с Рейна.
— Е? — Все още не виждах връзката.
— Ако се съди по албума на Зара, тя зарязва всяко момче в секундата, в която то каже, че я обича, а после гаджетата й мистериозно изчезват.
— Значи Зара има албум? — попита Кейлъб. — Не я мислех за такъв тип момиче.
— А сега — продължи Саймън, без да обръща внимание на Кейлъб — Пейдж е бременна.
Усетих как стомахът ми се свива на топка. Досега бях толкова заета да отричам всичко, което Оливър ни каза, че не си направих труда да помисля какво би станало, ако всичко това е самата истина.
— Джонатан.
— Джонатан — повтори Кейлъб. — Джонатан Марш ли? Какво общо има той?
Вперих поглед в кейовете на „Фар“. Лъскавите яхти, сега празни и обезлюдени, подскачаха като детски играчки в бушуващата вода.
— Той е гаджето на Пейдж.
— Бети е обичала Оливър — продължи Саймън. — Искала е да го предпази и затова, след като му се е отдала, го е изолирала напълно. А е можела да го убие. От всичко чуто личи, че ако не е била сама, е щяла да го направи. Не защото е искала да го нарани, а защото това се е очаквало от нея. Защото те не допускат никой да разбере какво са всъщност.