Готвех се да поклатя отрицателно глава, но той ме хвана за брадичката и не ми позволи.
— Заради теб.
Вдигнах очи.
— Бях се отърсил от първоначалното си вцепенение много преди да ти кажа да вървиш след Кейлъб и да бягаш от нея, защото те чух. Ти проговори и аз отново се върнах към реалността. А когато останахме само двамата със Зара и тя впрегна всичките си сили, за да ме накара да отида при нея, да бъда с нея, аз отново те чух.
— Но тогава мен вече ме нямаше там. Бях много далече от теб и от това място.
— Зная. — Той приближи лицето си до моето. Когато заговори отново, гласът му беше тих и нежен. — Ванеса, онова, което се случи миналата нощ… не беше просто една нощ.
Взирах се в лицето му, разкъсвана от желанието да го накарам да замълчи и нуждата да чуя как ще продължи.
— Откакто ти и семейството ти започнахте да идвате през ваканциите в Уинтър Харбър, нямах търпение да дочакам следващото лято, за да те видя. Можех с часове да говоря с теб за книги, за филми, за Джъстин и Кейлъб… или просто да мълча заедно с теб. Сигурно си усещала колко ми е лесно и приятно с теб.
Кимнах. Аз също се чувствах така.
— Но преди няколко години нещо се промени. — Той ме погледна. — Помниш ли какво се канехме да правим вечерта, преди да стане злополуката с теб?
— Разбира се. Беше четвъртък. По програма първо беше автокиното, после сладолед.
— Точно така — каза той. — Само дето ти не успя да дойдеш… защото беше в болница.
— Вие двамата с Кейлъб пристигнахте с един лаптоп и купчина филми на дивиди.
Той погледна встрани.
— Помниш ли кой филм гледа онази нощ?
— „Безсъници в Сиатъл“. Според Кейлъб една романтична комедия беше най-подходящото нещо за деликатно състояние като моето.
— Аз обаче не помня филма… защото така и не разбрах какво гледам. Нито веднъж не погледнах към екрана на лаптопа, защото не можех да откъсна очи от теб. Двете с Джъстин седяхте на леглото, компютърът беше в скута й, Кейлъб седеше на стола до Джъстин, а аз…
— Беше край прозореца — довърших. — В другия край на стаята. Каза, че ти е горещо и искаш да си близо до климатика.
— Не ми беше горещо. Бях уплашен. Никога не съм бил толкова уплашен през живота си като тогава.
Опитах се да си го представя как седи в другия край на стаята и ме наблюдава в продължение на часове. Онази вечер се чувствах щастлива, че има нещо, което да отвлече вниманието ми от току-що претърпяната злополука, и се бях потопила изцяло във филма, без да забелязвам какво се случва около мен.
— Но аз бях съвсем добре тогава… просто ме оставиха няколко дни в болницата, за да ми направят пълни изследвания.
— Ванеса… ти беше престояла във водата тридесет и четири минути. Никой не би оцелял след подобно нещо. Онази нощ си дадох сметка какво е да те загубя.
Посегнах да изтрия сълзата, която се стичаше по бузата му. Той взе ръката ми и се наведе още по-близо към мен. Исках да ме целуне. Искаше ми се да повярвам, че това, което ми каза току-що, и онова, което се беше случило между нас, не е било грешка. За секунда вярвах, че ще ме целуне, че бих могла… но вместо това той допря устни до челото ми.
— Съжалявам — прошепна той. — Съжалявам, че Зара успя да оплете и мен. Ето това е, което аз знаех, а ти не знаеше. Ето защо вярвам на Оливър. — Той се отдръпна и ме погледна. — Не твърдя, че причината за всичко е само в това. То не обяснява странните промени в климата и защо те вършат такива неща. Но ще направя всичко възможно да разбера нещо, докато не получим достатъчно информация, за да ги спрем.
Преди да успея да отговоря, задната врата рязко се отвори и през нея в колата нахлу студен вятър и дъжд.
— Какво става? — Лицето на Саймън доби решителност. — Какво каза Джонатан?
Кейлъб се строполи на задната седалка, дишайки тежко. Косата му беше мокра, дрехите — прилепнали към тялото, по лицето му се стичаше вода, но той сякаш не го забелязваше.
— Джонатан нищо не каза. Никой не го е виждал или чувал от три дни.
Глава 19
— Обичаш ли боровинки?
Стоях на вратата на кухнята и оглеждах стаята. Масата беше отрупана с отворени пакети хляб, бекон и готова смес за палачинки, а съдържанието им се беше посипало върху постланите отдолу вестници. Кухненският плот беше покрит с фин слой брашно, който се стелеше и над извадените от шкафа купи за разбиване и бъркалки от миксер. По пода се търкаляха яйчени черупки, от които върху линолеума се стичаше прозрачна течност.