— Саймън! — Заблъсках по предния капак с две ръце, докато тичах към мястото на шофьора. Дръпнах дръжката, но вратата беше заключена. — Ей! — опитах се да се усмихна, когато той ме погледна объркан през затворения прозорец. — За малко да тръгнеш без мен.
Зара се протегна към него, сложи ръката си на бедрото му и му зашепна нещо на ухото.
— Саймън! — Затропах с ръце по прозореца. — Моля те, отвори вратата!
Той се обърна към нея. Държеше се така, все едно изобщо не ме чува.
Заблъсках с юмрук по прозореца. Когато отново не ми обърна внимание, тичешком обиколих наоколо и се втурнах към банкета. Събрах колкото камъни можех да нося, побягнах обратно към колата и започнах да ги хвърлям по задното стъкло. На четвъртия път стъклото се пропука. Петият камък, не по-голям от кубче лед, проби дупка.
— Саймън! — изкрещях през малкия отвор. — Аз съм, Ванеса.
Той замръзна.
— Махни се оттук!
Сърцето ми се сви.
— Саймън, моля те…
— Махай се.
Отстъпих настрани, когато отблъсна Зара от себе си. После отвори вратата откъм нейното място и й изкрещя да излиза.
— Скъпи, какво правиш…
— Вътре имат нужда от теб, Зара — казах високо, така че Саймън да ме чуе. — Трябва да вървиш.
Тя се обърна към мен, а късата й розова пола се диплеше от лекия бриз.
— Ванеса — каза тя и гласът й се вряза в слуха ми като джобно ножче.
Не й отговорих. Само напрегнах всичките си сили, за да издържа на погледа й.
— Гаджето ти е сладко — продължи тя, отстъпвайки от Саймън. — Не е кой знае колко вярно… но пък е сладко.
Не отстъпих нито крачка, когато приближи към мен зад колата. Застана толкова близо, че усетих аромата на парфюма й с дъх на ванилия, после се наклони към мен, усмихна се и прошепна една-единствена дума.
— Бау!
Ръцете на Саймън ме обгърнаха, преди да падна на земята.
— Кейлъб — прошушнах, когато я видях да прекосява ливадата. — Той е още там.
Саймън скочи в субаруто и го премести отстрани на пътя, после излезе от колата и взе ръката ми. Двамата се втурнахме след нея и не я изпускахме от очи, като в същото време гледахме да сме на безопасно разстояние. Тя спря само веднъж и вирна глава, сякаш се ослушваше. След няколко секунди продължи напред и влезе в училището.
— Опитах се да го предупредя.
Двамата със Саймън рязко се извърнахме. Кейлъб стоеше зад нас, все така стиснал своя айпод. Лицето му лъщеше, а ризата му беше потъмняла от пот.
— Казах му каква е — продължи той. — Казах му какво прави.
Саймън ме погледна, после пристъпи към него.
— На кого, Кейлъб? На кого си казал?
Лицето му се сгърчи и по бузите му се затъркаляха сълзи.
— На Марк — прошепна. — Снощи той казал, че я обича.
Глава 21
— Не отговаря. — Кейлъб хлопна капачето на мобилния си телефон и го метна на масата.
— В интернет няма нищо — каза Саймън, изключвайки лаптопа си.
— Небето не е било толкова синьо цяло лято. — Кимнах към прозореца. — Може да те е послушал и да е заминал.
Смръщил вежди, Кейлъб отново се зае с дневника на Зара, който, както разбрах, беше превеждал цяла нощ с помощта на френски речник, прекъсвайки само за да търси Марк по телефона. Снощи се бях прибрала право в нас, без да се отбивам до тях, измъквайки се под предлог, че мама ме чака вкъщи. Вече бях наясно, че Саймън не може да контролира реакцията си спрямо Зара, но и на мен не ми беше лесно да овладея емоциите си заради това. Цяла вечер се чувствах ненамясто с тях и наистина имах нужда от кратко прекъсване, за да осмисля онова, на което бях станала свидетел.
Когато се събудих на следващата сутрин обаче, знаех само, че той много ми липсва. Единственото, което успях да направя, преди да хукна към съседната къща, беше да си напълня една купа с корнфлейкс и да взема душ.
— Тук тя не говори за него — каза Кейлъб, прелиствайки страниците. — Името му никъде не се споменава.
— За кого говори тогава? — попитах.
— Всъщност за мен. Излиза, че чувствата й са напълно искрени — поне самата тя вярва в това. Дори не е искала да използва силите си върху мен… или както там предпочиташ да му казваш на това… но когато не съм се поддал още от първия път, тя решила, че няма друг избор. — Той хвърли поглед на тетрадката. — Тук са споменати и доста жени: Бети, Рейна, Мари, Юджиния, Изабел, Джоузефин, Доминик, Сабин.