Пристъпвайки напред в стаята, извадих от коша чифт ританки и ги притиснах към носа и устата си. Въздухът беше натежал от острата миризма на сол. И водорасли. И още някакъв неприятен мирис, който ми навя мисълта за празни рачешки черупки, гниещи медузи и болни китове, изхвърлени на брега.
Когато тежкият въздух ме обгърна, просмука се под дрехите ми и пропълзя по кожата, побързах да се кача по стълбището. Колкото по-нагоре отивах, толкова по-силна ставаше миризмата и когато стигнах горната площадка, главата ми вече пулсираше от болка и ми се гадеше.
Продължих по коридора. Стигнах почти на бегом до затворената врата на Пейдж, зад която се разнасяха приглушени звуци.
Продължавайки да притискам ританките към носа си, аз оставих пластмасовия кош на пода и се наведох към вратата. Заслушах се с притаен дъх, неспособна да определя що за звук е това, което чувах. Височината му ту нарастваше, ту спадаше, докато звучността ставаше все по-плътна и мека. Сякаш идваше от повече от един източник, но не звучеше точно като музика или човешки говор.
Почуках. Когато никой не ми отговори, открехнах леко вратата и надзърнах вътре.
И в тази стая завесите бяха спуснати, а въздухът беше още по-плътно пропит от солта. Одеялата, с които беше увита Пейдж, когато я видях за последно, сега лежаха на купчина край леглото. Странните звуци идваха откъм банята и ставаха все по-силни.
Прекосих стаята, внимавайки да не бъда забелязана откъм вратата на банята и от онези, които бяха вътре. Когато вече бях достатъчно близо, за да надзърна, долепих гърди към стената и протегнах врат, докато пред лявото ми око не се откри ясна гледка.
Сива солена мъгла изпълваше банята. Около пламъчетата на свещите, наредени по мивката, пода и стъклените лавици, се бяха образували светли ореоли. Светлината в единия край на банята, където беше ваната, сияеше по-ярко, въпреки че това беше единствената част, неосветена от свещите.
Рейна и Зара седяха на ръба на ваната с гръб към мен. Рейна държеше в скута си тънка ръчица с цвета на слонова кост. Ръката потрепна, сякаш през водата, в която лежеше тялото, премина електричество.
Исках да отклоня очи, но не можех. Погледът ми пропълзя от бледата длан по гладката гола ръка до лицето на Пейдж.
Тя лежеше гола във ваната. Тялото й отново се разтърси като от токов удар, главата й се удари в стената и по пода се разплиска вода. От устните й се откъсна странен звук, който сякаш не излизаше от гърлото на човешко същество. Коремът й се показа над водата, вече набъбнал от зародилия се в него живот.
Въпреки това тя никога не бе изглеждала по-красива от сега.
Бялата й като каймак кожа излъчваше сияние, а лицето й руменееше. От влагата косата й изглеждаше почти черна и се спускаше по голите рамене чак до гърдите. Сребристосините й очи, изсветлели до бяло, бяха широко отворени и не мигаха, изпълвайки помещението със студена, неземна светлина. Пейдж не приличаше на себе си — дори едва напомняше човешко същество — но беше толкова поразително красива, че заобикалящият я мрак отстъпваше от нея.
Спрях очи на нейните, вперени в тавана. Почувствах как тялото ми се устремява към нея, имах нужда да съм наблизо и се наложи здраво да стисна рамката на вратата, за да се удържа на мястото си. Главата ми пулсираше, но аз не обръщах внимание на болката.
Цялата изтръпнах, когато телефонът ми завибрира в джоба на дънките. Хвърлих последен поглед към Пейдж, сякаш не я бях виждала никога досега, и бързо се отдалечих от вратата на банята.
Когато излязох от стаята, грабнах набързо пластмасовия кош с подаръци за бебето и се втурнах по коридора, четейки съобщението на Саймън.
„К. беше прав за фестивала. Зет е написала всичко за това. Обади ми се, когато можеш.“
Затворих капачето на телефона, разкъсвана от порива да избягам час по-скоро от къщата и желанието да разбера как може да се предотврати всичко това от единствения човек, който може би знаеше отговора.
Накрая реших, че няколко минути повече не са кой знае какъв риск, подминах стълбището и се отправих към стаята на Бети. Задържах се за миг пред вратата и хвърлих поглед назад към коридора. Стаята на Пейдж беше все така плътно затворена. Временно окуражена, почуках леко на вратата на Бети, преди да вляза.