— Носите ли си пропуските? — проехтя гласът на Силка в кухото пространство.
Той кимаше одобрително с глава, докато всеки по отделно показваше картата си, после им направи знак да го последват.
Над тях на височина най-малко пет етажа се издигаха бетонни стени, боядисани в матово сиво-зелено. Помещението изглеждаше достатъчно да побере няколко пътнически самолета и пак да остане място. Високо над главите им, разположени в прави редици по целия таван, бръмчаха флуоресцентни лампи и придаваха на лицата им блед, болнав вид.
Навсякъде имаше униформена охрана. Застанали до широките врати на асансьора, двама полицаи провериха пропуските им, като изпитателно сравняваха цветните снимки с действителните лица. Асансьорът беше с размерите на гарсониера. Той тръгна нагоре тъй плавно, че не се усещаше никакво движение.
На дванайсетия етаж, където се намираха гримьорните, групата бе посрещната от четирима още по-въоръжени полицаи, които отново ги провериха един по един. Но след като минаха през една едва ли не военна фаланга, Даяна установи, че тук цари овладян донякъде хаос. Видя, че рекламните агенти на групата са събрали всички репортери и фотографи накуп в един ъгъл. Сред тях разпозна репортерите на „Стоун“, които бяха взели интервю в хотела. Разпозна също и неколцина сътрудници на „Тайм“ и „Нюзуик“. Направи й впечатление, че техните пропуски се отличават по цвят от нейния и тези на групата. Това означаваше, че те имат достъп само до кулисите — без право да влизат в гримьорните, където всеки от групата можеше да се уедини.
Фотоапаратите щракаха, докато Силка ги превеждаше през бетонното пространство. Вдясно от тях, в далечината, Даяна мерна плътна тъмночервена плюшена завеса, зад която се издигаше високата сцена.
Свиха вляво през сводест вход без врата, охраняван от други двама униформени, които провериха само цвета на пропуските им, и тръгнаха по тесен, дълъг коридор от бетонни плочи, облицовани със сив емайл.
На оркестъра бяха предоставени една срещу друга две стаи, където да се преобличат. Всички влязоха след Силка в лявата. Бено беше вече там. Вътре, покрай двете стени имаше пейки; вляво се виждаше облицована с плочки баня без врата, редица от душове с прегради помежду им и няколко писоара, отделно от закритите тоалетни.
Насред стаята се издигаше дълга маса, отрупана с плата с пресни плодове и зеленчуци, а между тях бутилки шампанско в съдове с лед. В единия ъгъл имаше стар червено–бял контейнер от кока-кола, пълен с кутии със сода, заровени в натрошен лед. Отделно, на стайна температура, бяха струпани бутилки „Кирин“.
Йън и Роли, които междувременно бяха прескочили да огледат тяхната стая, влязоха, мъкнейки със себе си по едно момиче. Това на Роли беше русо и закръглено, а на Йън — с червена коса и дълги като на манекенка крака. Носеше тесни черни джинси и бяла тениска с къси ръкави и рисунка на гърдите — синьо-бяло-червено кръгче и думата „ДЖАГ“.
Иън се упъти с момичето право към банята и след малко се чу шуртенето на душ, последвано от остър писък. После, заливайки се от смях, двамата отново се появиха. Момичето беше прогизнало от вода — косата му падаше на къдрици около лицето, гримът му се стичаше на тъмни ивици по бузите, гърдите с твърди зърна се очертаваха ясно под прилепналата памучна фланелка. Йън задържа още малко ръката на момичето в своята, потупвайки я леко, после я пусна и се обърна към Найл.
— Ей, ами ти, друже? Искаш ли тази кукличка? — и се изхили. — Има страшно надарени устни.
Найл обаче мърдаше собствените си надарени пръсти и не благоволи дори да поклати глава.
— Не? — изпъчи се Йън. — Е, тогава остава за мен и теб, нали, момче? — говореше на Роли. — Или да направим равностойна размяна, какво ще кажеш?
Той грабна червенокосата, завъртя предизвикателното й тяло в кръг и я бутна да върви към Роли, който, смутен и изчервен, избута закръглената блондинка към Йън. За миг пътищата на двете момичета се срещнаха и те се разминаха със съвършено хореографско изящество, като танцьорки от мюзикъл на Бъсби Бъркли.
Роли обви с ръка раменете на червенокосата, огледа я от главата до петите и рече:
— Равностойна размяна ли, друже? Да имаш да вземаш! Я виж формите на русата! А тая…