— Ооо! — прекъсна го Йън. — Предположих подобен изроден фетишизъм у теб, момчето ми. Ако искаш да знаеш, червенокосите са по-рядко срещани от русокосите. Затова смятам, че тая отличителна черта ще компенсира другите… ъ-ъ… тъй наречени недостатъци.
Роли се разсмя, опипа с длан мократа тениска на червенокосото момиче и, избутвайки я към вратата, каза:
— Хайде, любима, ела да ти намеря нещо сухо да облечеш.
Йън и неговата блондинка ги последваха към отсрещната стая.
Крис и Найджъл започнаха да събличат връхните си дрехи. Сценичните им костюми висяха грижливо подредени в найлонови торби на закачалки до стената.
— Ей, Найл — тихо каза Найджъл, — спиш ли?
— С отворени очи съм, както виждаш.
— Какво си се умислил тогава?
— За музиката си, друже. За нищо друго. Само за музиката си.
Свитите му пръсти се размърдаха, изпълнявайки във въздуха пасажи, които само той чуваше.
— Какво ти става, не искаш ли някое маце? Да не би да не си добре, друже?
— Влизам на запис в студиото следващата седмица — отвърна спокойно Найл. — Докато вие сте на път, аз ще направя най-добрия албум, излизал досега. Хм, да. Всичко вече е в главата ми — свитите му пръсти застинаха неподвижно. — Лее се като поток. Цялото ми тяло е една безкрайна мелодия, път, който няма край… само залез… нощ… и нов изгрев.
— Това копеле — обърна се Найджъл към Крис — май пак взе да бълнува. Божичко, отново захвърча в облаците.
— Знам, какво говоря, човече — рече Найл. — Ти не ме разбираш. Вътре в себе си мога да направя каквото си искам. Нямам вече приятел, който да ми казва: Найл, направи това или Найл, направи онова. Не. Вече слушам само себе си.
— Хм! — презрително сви устни Найджъл. — Не се и съмнявам. И като влезеш в студиото, звукооператорът те включва в електрическото табло като поредния кабел. А по турнетата виждаш пълни зали, всички станали на мрака, викат, хвърлят ти по нещо. И когато се изправиш пред тях в светлината на прожектора, каквото и да им кажеш да направят, те веднага ще го сторят, друже. Само им кажи да се бухнат в морето и ще тръгнат! Като нищо ще тръгнат!
— Е, ти си имаш едни представи, аз — други — Найл го погледна и му се усмихна замечтан. — Но трябваше да носиш войнишки ботуши, приятел. Да!
Найджъл се начумери.
— Какво искаш да кажеш, черна мутро?
Найл се обърна към Даяна:
— На времето беше съвсем друго. През шейсетте. Затова всъщност заминах за Лондон — в очите му се четеше лека тъга. — А сега е все едно и също, където и да отидеш. Вече няма далечно място.
— Слушай, копеле!
Найджъл се нахвърли върху чернокожия и го сграбчи отпред за ризата. Найл отскочи настрани и със сгъната в лакът ръка успя с един удар да избие вкопчените в ризата му пръсти на Найджъл. После пристъпи крачка напред и го ритна. Найджъл се просна на пода.
— Следващия път — рече му Найл с все тъй сънения си глас — запази определенията за себе си, чу ли?
Найджъл се изправи на крака и стисна ръце в юмруци, но Крис застана между тях.
— Хайде стига! — каза той. — Престани да го дразниш. Време е да се приготвяме. Хайде!
Найджъл гледаше към Найл през рамото на Крис.
— Искам да го разкараш от тук.
— Той също ми е приятел! — Крис разтърси Найджъл. — Ей, на теб говоря, човече! Я се стегни!
Погледът на Найл остана невъзмутим.
— Тая врява не е току-така — рече той.
Крис пусна Найджъл и двамата започнаха да се преобличат. Крис обу сатенени панталони с цвят на седеф и свали от закачалката аленочервена сатенена риза. Найджъл вече пристягаше прилепналите му като втора кожа черни панталони. Беше облякъл черна тениска, върху която щеше да сложи черно яке.
В този момент в стаята влязоха Роли и Йън заедно с двете момичета. Роли беше с бяла тениска, отпред с емблемата на групата, и с бели джинси; Йън носеше тъмен костюм и бяла копринена риза.
Отвъд затворената врата долетяха гласове и стъпки по циментовия под. Неземно ехо от друг свят. Всички в стаята бяха смълчани, чуваше се само дишането им, което Даяна оприличи на шума на дървета, разлюлени от силен вятър. Независимо от климатичната инсталация, в стаята беше задушно и тежко от създалото се напрежение. То бе обхванало всички, с изключение на Тай. Тя допуши цигарата си с марихуана и припали нова от тлеещия фас. Вдишваше и издишваше толкова ритмично, сякаш с всяко всмукване пошепваше някакви вълшебни сакраментални думи на индуски.