Сред публиката настана оживление и Даяна вдигна поглед. От тавана на сцената се спусна екран и се освети от прожектор, прикрит в задната част от залата. Избухнаха ръкопляскания. Колкото и да извиваше глава, Даяна не можеше да вижда добре започналия филм на групата. И се обърна. Мястото под авансцената, което в други случаи се изпълваше с оркестранти, сега бе заето от получилите пропуски фотографи. Те се мотаеха напред-назад като гладни котараци, очаквайки появата на състава със същото нетърпение, каквото проявяваше и публиката.
Даяна вече почти предвкусваше възбудата. Чувстваше се като литнало нависоко хвърчило. Кожата й беше настръхнала, мускулите й подскачаха от приятен копнеж да се отпуснат. Докога ще се протака жадуваният момент, питаше се тя.
Най-сетне усети раздвижване край себе си. Озвучителите бяха приключили с последните проверки на сценичната апаратура и заеха местата си. Тон операторът беше готов и сложи слушалките на главата си. Отиде до един малък квадратен микрофон, който се издигаше над него и даде някакви напътствия. После провери светещия пулт пред себе си.
Силуетите по сцената, които се движеха като призраци на фона на светещите червени точици, възбудиха залата още преди да свърши краткият филм. Екранът се вдигна обратно. Шумът нарасна като балон, надут до краен предел и тъй силно завибрира, сякаш цялата зала се тресеше в основите си. Сърцето на Даяна силно заби, в гърлото й заседна буца. Енергия, всичко това е енергия, помисли си тя. Върховете на пръстите й бяха изтръпнали, като че ли ток бе минал през тях.
Изведнъж сцената и част от залата се осветиха от свръхестествената светлина на ослепителните светкавици от фотоапаратите, които повечето младежи държаха в ръце. Музикантите излязоха на сцената и се пръснаха, за да заемат местата си. В скорострелното редуване на ярка светлина и пълен мрак сенките им ту се появяваха ясно очертани и огромни, ту изчезваха напълно.
Крис удари първия акорд и Даяна си помисли: „Не е само енергия, а и власт, истинска власт. Може би Найджъл ще се окаже прав в крайна сметка.“
Тълпата нададе вик на одобрение. Цветни лъчи осветиха Роли и Иън, бели следящи прожектори се насочиха към Крис и Найджъл. Крис вдигна с ръце китарата високо над глава като огромна сабя на древен воин. В светлината на прожектора алената му риза пламтеше като огън.
Първите тактове на „Девълс Дисайпъл“ предизвикаха неистов фурор. Песента беше ритмична, звучна и хаплива. Крис, който страстно дърпаше струните, вдигна ликуващо ръка и изпусна пластмасовото си перце. Веднага се намери луд, който се провря между първите редове, за да го грабне.
Скоро виковете на публиката и музиката на състава се сляха и изригваха като вулкан, изпълвайки пространството с оглушителен до болка шум. Ала тази болка отекваше право в сърцето и действаше като масаж; от такава болка човек може да извлече енергия или, по-вероятно, може да се освободи от енергията, насъбрана в него. Даяна усети, че очите й почват да се насълзяват, зъбите й затракаха от необяснима сила — чувство, което изпитваше, когато застанеше пред камерата в ролята на Хедър Дюел. Тогава изпълващата я сила беше реална като кълбо от светлина, което тя, с едно бързо движение на ръката, можеше да поднесе пред очите си, хвърлящи искри, да го вземе от трепкащия въздух и да го погълне цялото, за да запламти в нея и да я разгорещи.
Звучаха последните гръмки звуци на песента. Найджъл изскочи иззад инструментите си, извади микрофона от стойката и изкрещя:
— Здравей, Сан Франциско! Ние се завърнахме?
Обърнатите нагоре лица на масата от поклонници щяха да се пръснат от възторг.
Всички от групата бяха напълно преобразени, нямаха нищо общо с предишния си вид — измъчени същества, закотвени дълги месеци на едно място. В тях имаше нещо изродено, нещо деформирано. Лишени от всякакви човешки чувства, те крачеха из сцената като великани, излезли да се поразходят на земята. Спокойно можеха да минат и за сенките на норвежки богове — свирепи, развратни и зли. Така изглеждаха те, магически преобразени от потта, любовта и болезнения ритъм на своите творения. Даяна обаче долавяше и нещо много повече.
Това магическо превъплъщение не би могло да стане без огромната енергия, която прииждаше на вълни от необятната черна дупка пред тях, пълна, с море от хора. Млади хора — опиянени и копнеещи за нещо, за което и те самите нямаха представа.