И тези две сили, насложени една върху друга, раждаха трето същество — митично съзнание, плод на неповторимото им въображение, което ги грабваше всички наведнъж, издигаше ги все по-нагоре и нагоре и ги завърташе като листа, подгонени от вятъра.
Застанал на колене, Крис започна солово изпълнение. Под светлината на горещия прожектор той изглеждаше двойно по-едър; капки пот летяха от него като куршуми от автоматичен пистолет. От дясната му страна се приближи Иън, допълвайки го със сложни извивки на басите, а в същото време ударите на Роли подкрепяха кънтящите тонове на Крис. Четири такта върху призрачното докосване на тъжните струни изпълниха въздуха, който затрептя, когато и Найджъл се включи с клавишите на малкия синтезайзер.
Звуците се сляха и музиката набра скорост като вихрушка, свръх нажежена и безкрайно чувствена — една отворена висока пещ. Даяна имаше чувството, че наблюдава дебнещ леопард в клетка в зоологическата градина и хипнотизирана от движенията му, късно разбира, че хищникът се е измъкнал през отворената врата и тя се е озовала сама с него, без никаква преграда между тях.
Какво ще стане после, когато звуците заглъхнат, всички правила потънат в забрава и хаосът нахлуе в системния ход на живота. Може би, разсъждаваше Даяна, тази промяна, смесицата от възбуда и страх, ще бъде единственият момент на истинско съзидание.
Мисълта я понесе върху разперените крила на музиката. Уязвима, тя беше притаила дъх, очите й блестяха, изпълнени с отражението на съвършената амалгама от интелект и чувственост, което всъщност представляваше посланието на тази музика.
Без да прекъсват, музикантите подхванаха първите тактове на „Старлетс ин Май Покет“. Лазерите забълваха като оръдеен огън, едно трио от пронизващо ярки цветни лъчи, тъй обилно наситени със светлина, сякаш бяха плътни. Те кръжаха и се прелитаха в пространството пред оркестъра като фехтовачи, кръстосващи шпаги. Залп от ръкопляскания разтърси залата със силата на гръм, ударил в житено поле.
Изведнъж ударните инструменти заглъхнаха, чуваха се само китарата на Крис и трептящите синтетични струни на Найджъл. Звуците им се преплитаха, галеха се едни други като срамежливи влюбени и точно тогава, насред лазерното представление, най-неочаквано се появи холограма: девойка с дълга, руса коса, затворила в унес очи, се завъртя един път, втори път, после отвори очи и с поглед към публиката бавно продължи да се върти.
Станали на крака, младежите нададоха писъци. В този момент се разнесе соловото изпълнение на Крис. Яркият бял прожектор стана зелен, после син и накрая премина в нежния цвят на лавандула в съответствие с тоновете, които преминаха в легато.
Крис бавно коленичи на сцената, отметна глава назад и удари няколко нежни акорда; лицето му се преобрази от хармонията на звуците, които пръстите му създаваха. Изведнъж, най-изненадващо, Даяна го чу да подхваща първите тактове на „Паван за една мъртва инфанта“ от Равел. Дъхът й секна, тя се вторачи в Крис, попивайки с очи и уши тази тъй позната мелодия, която той с огромна любов и тъга изтръгваше от непривичния за нея инструмент. Сълзи изпълниха очите й.
Погледът й се плъзна по тъмната сцена, по безмълвните неподвижни фигури на другите трима музиканти и се спря върху Крис. Той седеше в същата поза, със затворени очи и в този миг Даяна го почувства, по-близък от всякога. Цялата спотаена скръб от изживяния заедно момент пред мъртвото тяло на Маги сега се изливаше навън, ведно с болезнените звуци на тази тъжна, вълшебна мелодия. Тя беше като мост от светлина, който ги свързваше така, сякаш ръката му все още държеше нейната. Даяна го чувстваше с всеки отронен от него тон; разстоянието между тях се бе стопило, те бяха едно двучленно уравнение, изписано върху несъществуваща черна дъска.
В обширното тъмно пространство, в бавно дишащото и издишащо море нямаше никого. Бяха само Даяна и Крис — два малки плавателни съда, които се приближават един към друг в гъста мъгла. Най-сетне те се сливат в прегръдка, подпомогнати от музиката; всеки неин искрящ тон е като милувка, по-нежен и от най-лекия допир на пръстите. Даяна потръпна и затвори очи, главата й се изпълни с цвят и светлина.
„Паван“ свърши с един-единствен тон, който Крис, с възможностите на електронната си китара, задържа безкрайно дълго. Най-сетне високото вибрато преля в първите звуци на „Сориън“. Крис отново засвири сам и сърцето на Даяна подскочи, като си спомни заплахата на Найджъл. Имаше чувството, че наблюдава актьор, който бърка основния текст — толкова я притесни самотният Крис на сцената.