Выбрать главу

Той продължаваше да свири. От залата се чуха възклицания и ръкопляскания, което го подтикна към солови импровизации. Нямаше я холограмата, нямаше ги и лазерите. Парчето беше съвсем ново и не им бе останало време да подготвят подходящи светлинни ефекти. В един момент, както стоеше прав и свиреше с лице към публиката, Крис се обърна назад към тримата си колеги и Даяна видя как лицето му изведнъж освирепя.

Пръстите му, извити като на хищник, бясно заподскачаха по стоманените струни и мелодията на „Сориън“ продължи да се лее в залата. Той закрачи към Роли, спря пред него и изкрещя:

— Свири, копеле! Удряй тия проклети кожи и ме подпомагай, иначе ще скоча и ще ти размажа мутрата!

С два скока той се намери върху подиума и онемелият Роли се стресна и заудря барабаните. Светещите като въглени очи на Крис се задържаха още миг върху Роли, после той скочи от подиума и се упъти към Иън. Даяна пак го оприличи на леопард — див звяр, пуснат на свобода, опасен, смъртоносен и необуздаем.

— Хайде, сега е твой ред!

Крис се изплю в лицето на Йън и уплашеният басист започна да свири.

Крис продължи изпълнението си с Йън и Роли, аранжирайки в момента. Това беше трио с неизчерпаеми възможности. И щом засвириха с жар, резултатът, който нито Роли, нито Йън очакваха, не закъсня. Това беше пълна импровизация, насърчена от безумно силното желание на Крис. Докато свиреха, Роли и Йън гледаха към Крис като хипнотизирани.

Възбудата, трепкаща и жива, насити пространството на сцената и преля към публиката. Крис се обърна и затича към Найджъл, който се прикриваше зад инструментите си. Той понечи да се отмести, ала Крис се надвеси над него и той замръзна на мястото си като заек, заслепен от сноп светлина.

Както свиреше, дърпайки бясно струните, Крис започна да подскача нагоре-надолу пред Найджъл. Даяна не виждаше как устата му се отваря като на вентрилоквист и разбра, че крещи нещо, ала невъобразимата врява не и позволяваше да долови нито дума. За миг й се стори, че мерна познатия силует на Таис, осветен от зелена светлина, ясно очертаната извивка на носа и едното око, изпълнено с див блясък. Но всичко това изчезна тъй бързо, че Даяна реши, че вероятно само така й се е сторило.

Найджъл започна да свири. Той също не отместваше поглед от Крис, дори след като Крис се върна отново в средата на сцената и под акомпанимента на всички музикални инструменти започна да пее:

„Късно през нощта осветена от дъжда…“

Всички в залата бяха станали на крака, виеха като кучета и пляскаха с ръце в такт с музиката. Даяна погледна към мястото пред сцената и видя светкавиците на фотоапаратите да проблясват в мрака.

Гласът на Крис продължаваше да звучи. Сега, когато лампите в залата светнаха, Даяна можеше да огледа по-добре младежите от първите редове. Всички бяха вдигнали лица нагоре, замрежени от мъгливото сияние на цветните прожектори, сякаш преобразени чрез алхимия. Пъстри като цветовете на дъгата, те разперваха високо вдигнатите си ръце и прегръщаха потока от чувственост, който се лееше от огромните тон колони.

„Ще намеря това, което ми принадлежи. И ще, чакам…“

Музиката зад гласа на Крис стана свирепа, жестока и остра като камък; в нея вече нямаше никаква цивилизация, само първична ярост, която живееше и танцуваше във всеки. Звуците, идещи сякаш от змиеукротител, омайваха, изравяха цялото скрито вълшебство на тази страхотна и внушителна в неизразимата си суровост музика. Публиката хвърляше кожата си — коприните и сатените на условността и подобно на новогвинейско племе, което никога не е виждало бял човек и не знае нищо за атомния век, се обединяваше в полудата на движението и потта, на чувствеността и шума. Това я правеше неудържима, тласкаше я към пропастта.

Разнесоха се първите тактове на „Дансърс ин дъ Скай“, лазерите отново пръснаха ярките си лъчи. И върху тази въздушна магистрала от светлина в холограма се появиха двойка влюбени. Чрез магията на техниката те започнаха да танцуват в ритъма на музиката и полека-лека изчезнаха заедно с последните акорди на Найджъл.

Публиката закрещя, затропа с крака и залата се разтресе като при земетресение. Крис вдигна китарата над главата си и я размаха като знаме. Найджъл излезе от мястото си зад портативния синтезатор, застана до Крис и даде знак да започнат „Сити Лайтс“ под светлината на всички лампи.

Песента не продължи дълго и когато свърши, групата напусна сцената. Залата отново се затъмни. Чуваха се все по-силни вълни от ръкопляскания. Някои от младежите скочиха от местата си и се втурнаха към вече задръстените пътеки, без да обръщат внимание на забележките на охраната и полицията.