Даяна отново хвърли поглед към множеството. Из цялата зала замъждукаха мънички пламъчета — младежите на групи палеха кибритени клечки и ги държаха високо над главите си, придавайки на това място нелепа прилика с катедрала.
Насред истерични викове групата отново се появи, за да изпълни първия бис. Неоновите лампички по ръба на мини сцената светнаха и започнаха криволичещата си обиколка, напомняйки за старовремско кино с навес, украсен по същия начин. Лазерите също светнаха и лимонено-жълти лъчи зашариха из горното пространство на залата. Задните редове се бяха изпразнили — младежите се бутаха и си проправяха път към сцената. Към охраната се присъединиха още полицаи, за да се спре този наплив, ала задачата се оказа непосилна.
Първата вълна се удари в преградата, разделяща редовете на залата от мястото пред авансцената, заето от фотографите. Вдигнали високо фотоапаратите, те се разбягаха на всички страни при тази яростна атака. Вместо да успокои тълпата, Найджъл ходеше по ръба на сцената, свирейки с една ръка и в същото време подстрекаваше младежите.
— Давайте, давайте! — крещеше той сред бурята от музика; махаше с ръце, приклякаше, смееше се и въздишаше, целия в пот. Очите му бяха широко отворени, погледът му трескаво обхождаше лицата на поклонниците, на последователите на музиката му.
Сега цялото пространство пред сцената бе изпълнено с младежи, които се бутаха в охраната и помежду си, за да се доближат още повече. Те протягаха ръце, гледаха към сцената и крещяха. Едно момче вдигна приятелката си върху раменете си. Тя разпери широко ръце и жадуващите й пръсти задраскаха във въздуха. Всички бариери бяха вече свалени, но Даяна имаше чувството, че нещата са се преобърнали. Сега те, които бяха на сцената, станаха наблюдатели в мрака, а обезумялата тълпа се превърна в пуснатия на свобода звяр. Едно момиче с коса, цялата в плитчици, се закатери към сцената и опря коляно в ръба й. Отзад някой я блъсна силно и тя падна ничком в краката на Найджъл. Той отстъпи крачка назад. Момичето пристъпи към него. Найджъл опря клавиатурата в гърдите му и го затика назад. То се запрепъва заднишком с разперени ръце, стигна ръба на сцената и полетя по гръб към ревящата тълпа. Един от охраната изскочи от страничното крило и задърпа Найджъл навътре към сцената, далеч от вдигнатите ръце, които се опитваха да го притеглят в тъмната си прегръдка. Ядосан, Найджъл избута мъжа и продължи да кръстосва напред-назад. Някой хвърли букет от бели рози на сцената, Найджъл се захили, хвърли се към тях и започна да ги подритва високо в оцветения въздух.
Даяна наблюдаваше лицата, лъснали от струйка пот, добили нечовешки израз, телата, които подскачаха в твърдия ритъм; очи се въртяха обезумели, като на говеда, затворени в горящ обор, устни се разтегляха от възбудени крясъци. Тя поглеждаше към групата и пак към публиката, която се настървяваше взаимно и се блъскаше да мине все по-напред.
Крис и Найджъл бяха в средата на сцената. Крис бясно дърпаше струните; пръстите на Найджъл подскачаха по късата клавиатура. Музиката трещеше със силата на разбиваща се огромна вълна и с настървението на военна атака.
Ярка светкавица освети лявата половина на сцената, толкова близо до Даяна, че всичко в полезрението на лявото й око изчезна. После оглушителен тътен и ударна вълна, сякаш някой я блъсна. Даяна политна назад и ахна от уплаха сред дима, който изсмукваше целия кислород във въздуха. Задави се, от очите й потекоха сълзи. Ослепя и оглуша. Усети пареща топлина и инстинктивно се дръпна назад. Дробовете й горяха, сърцето й едва биеше. Не й достигаше въздух. Краката й се подкосиха и тя се строполи на пода. С въображението си или в действителност видя как една черна планина се надвесва над нея. Мислите й се замъглиха. Планина ли е това? Не. Тон колоните! Накланяйки се към нея, те ставаха все по-огромни и по-огромни. И това беше последното, което видя. Опита се да извика, но не можа.
После се намери в нечии ръце. Светът профучаваше край нея, ала не беше тя тази, която тичаше. Тялото й сякаш видеше във въздуха. Обърна глава и видя спокойното лице на Силка — беше толкова близо до нейното, че изглеждаше размазано. Премигна и очите й отново се изпълниха със сълзи. Отвори уста, закашля се и безсилно отпусна глава върху гърдите на Силка.