Приятелски настроената тълпа навън — продължи Редуайн — може за съвсем кратко време да се превърне в много лоша, въпреки високото покровителство, под което идваш.
Вуйчо смяташе да каже почти същото, за което го предупреди Редуайн. Това му се бе струвало единственото уместно нещо.
— К-к-какво да кажа? — попита той.
— В пророчеството беше казано какво ще кажеш — заяви Редуайн. — Дума по дума. Аз мислих дълго за думите, които ще кажеш и съм убеден, че не могат да бъдат по-добри.
— Но аз… не мога да измисля никакви думи… освен… здравейте, благодаря… Вие какво искате да кажа?
— Това, което кажеш — отвърна Редуайн. — Онези добри хора навън се готвят за този момент от дълго време. Ще ти зададат два въпроса, а ти ще им отговориш както можеш.
Той поведе Вуйчо през вратата. Фонтанът на пожарната бе спрян. Виковете и танците бяха прекратени.
Енориашите на Редуайн оформиха полукръг около Вуйчо и свещеника си. Всички бяха стиснали устни и напълнили гърдите си с въздух.
Редуайн даде свят знак.
Енориашите произнесоха като един:
— Кой си ти?
— Аз… не знам истинското си име — отвърна Вуйчо. — Наричаха ме Вуйчо.
— Какво се случи с теб? — попитаха енориашите.
Вуйчо поклати неуверено глава. Не бе в състояние да съчини синтез на преживяванията си, съответстващ на очевидно ритуалното настроение. Бе ясно, че от него се очаква нещо велико. Не му беше до величие. Издиша шумно, показвайки на енориашите, че съжалява, задето ги разочарова с безцветността си.
— Станах жертва на поредица събития — каза той и сви рамене. — Както всички останали.
Виковете и танците започнаха отново.
Вуйчо бе качен на пожарната и откаран до вратата на църквата.
Редуайн посочи добродушно разгърнатия дървен свитък отгоре, на който със златни букви беше написано:
СТАНАХ ЖЕРТВА НА ПОРЕДИЦА СЪБИТИЯ,
КАКТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ.
След това с пожарната закараха Вуйчо направо в Нюпорт, Роуд Айлънд, където трябваше да се състои материализацията.
Според разработения преди години план, в Уест Барнстейбъл трябваше да отиде друга пожарна кола, за да пази града от огън, докато неговата собствена не е на разположение.
Вестта за пристигането на Космическия скиталец обиколи света като мълния. Във всяко селце и всеки град, през които мина пожарната, Вуйчо бе посрещан с цветя.
Седеше на една букова дъска, поставена напреки на люка в средата на цистерната. Вътре в него беше преподобният С. Хорнър Редуайн.
Той имаше достъп до камбаната, която биеше енергично. На езика и бе завързан един малачи, направен от устойчива пластмаса. Тази кукла беше от специален вид, който можеше да се купи само в Нюпорт. Да си окачиш такъв малачи означаваше, че си бил на поклонение там.
Всички доброволци от противопожарната служба на Уест Барнстейбъл, с изключение на двама неконформисти, бяха ходили на поклонение. Малачито на пожарната кола бе купено със средства на противопожарната служба.
Според жаргона на продавачите на сувенири в Нюпорт, малачито от устойчива пластмаса, купено от пожарникарите беше: „истинско, оторизирано, официално малачи“.
Вуйчо беше щастлив, защото се чувстваше много добре отново да е сред хора и отново да диша въздух. И всички изглежда го обожаваха.
Имаше толкова много приятни шумове. Имаше толкова много приятни всякакви неща. Вуйчо се надяваше всичко приятно да продължава вечно.
— Какво се случи с теб? — крещяха му хората и се заливаха в смях.
За да улесни масовата комуникация, той съкращаваше отговора, който толкова бе зарадвал малката тълпа край Църквата на Космическия скиталец.
— Събития! — крещеше той.
И се смееше.
О, Боже!
Дявол да го вземе! Смееше се!
Имението на Румфорд в Нюпорт бе препълнено и завардено в продължение на осем часа. Охраната отблъскваше хиляди хора от малката врата в стената, която напомняше за „Алиса в страната на чудесата“. Всъщност нямаше нужда от охрана, защото тълпата вътре беше монолитна.
И смазана змиорка не би могла да се промуши през нея.
Хилядите поклонници пред стените набожно се блъскаха, за да заемат по-добри места край високоговорителите, монтирани по ъглите.
От тях щеше да се чуе гласът на Румфорд.
Тази тълпа, събрала се заради обещания от много време Велик ден на Космическия скиталец, бе най-голямата и най-развълнуваната досега.