Навсякъде се виждаха всевъзможни най-ефективни пречки, говорещи за силно развитото въображение на носителите им. Тълпата беше чудесно опърпана и затормозена.
Бе, партньорката на Вуйчо на Марс, също се намираше в Нюпорт. И Хроно, неговият син.
— Ей, вземете си истински, оторизиран, официален малачи! — извика Бе прегракнало. — За малачи елате тук! Купете си малачи, за да махате с него на Космическия скиталец. Вземете си малачи, за да го благослови Космическия скиталец, когато мине покрай вас!
Тя стоеше зад една сергия срещу малката желязна врата в стената на имението „Румфорд“ в Нюпорт. Нейната сергия беше първата от двайсетте, които също се намираха срещу вратата. Бяха подслонени под един и същ дълъг навес и бяха отделени една от друга с високи до кръста прегради.
Малачитата, които тя продаваше бяха пластмасови, с подвижни стави на крайниците и очи от фалшиви диаманти. Бе ги купуваше от една фирма за религиозни атрибути за двайсет и седем цента едната и ги продаваше по три долара. Беше отлична търговка.
И въпреки че показваше на света делова и изящна външност, стоката и се продаваше най-вече заради вътрешното и величие. Карнавалният блясък на Бе привличаше погледите на поклонниците. Но това, което ги караше да се спират пред сергията и бе нейната аура. Аурата и подсказваше недвусмислено, че мястото и не е там, че би трябвало да заема далеч по-добро обществено положение и че сигурно е ужасно добър човек, щом стои там, където беше.
— Ей! Вземете си малачи, докато още има време! — извика Бе. — Когато започне материализацията, вече ще е късно!
Това беше истина. Според правилата, всички продавачи трябваше да затворят сергиите си пет минути преди Уинстън Найлс Румфорд и кучето му да се материализират. И не можеха да отварят още десет минути след изчезването на последните следи от двамата.
Бе се обърна към сина си Хроно, който тъкмо отваряше нова кутия с малачита.
— Колко остава до свирката? — попита го тя.
Свирката бе голяма, работеше с пара и бе монтирана вътре в имението. Надуваха я пет минути преди материализацията.
Самата материализация се оповестяваше с едно седемдесетмилиметрово оръдие.
Дематериализацията се оповестяваше с пускането на хиляда детски балончета.
— Осем минути — отвърна Хроно, след като погледна часовника си. Сега той беше на единайсет земни години. Беше мургав и изпълнен с гняв. Умееше да лъже с рестото до съвършнство и му се отдаваха картите. Държеше мръсен език и носеше със себе си автоматичен нож с петнайсетсантиметрово острие. Хроно не се спогаждаше добре с другите деца, а славата му на момче, което се справя с живота смело и съвсем директно бе станала толкова лоша, че само малко, при това удивително глупави момичета се чувстваха привлечени от него.
В нюпортската полиция и в щатската полиция на Роуд Айлънд Хроно бе регистриран като малолетен престъпник. Знаеше малките имена на най-малко петдесет полицейски служителя и имаше зад гърба си четиринайсет проби с детектора на лъжата.
Единственото, което бе попречило Хроно да бъде въдворен в съответното учреждение, бяха прекрасните юристи на Земята, юристите на Църквата на Безкрайно Безразличния Бог. Насочвани от Уинстън Найлс Румфорд, те защитаваха Хроно от всякакви посегателства.
Най-честите обвинения срещу него бяха джебчийство, незаконно носене на оръжие, притежаване на нерегистрирани пистолети, употреба на огнестрелно оръжие в очертанията на града, продажба на неприлични снимки и вещи и най-вече, че е трудно дете.
Властите горчиво се жалваха, че най-сериозният проблем на това момче е майка му. Майка му го обичаше точно такова, каквото беше.
— Само осем минути ви остават, за да си купите малачи! — извика Бе. — Насам! Насам! Насам! Насам!
Горните предни зъби на Бе бяха златни, а кожата и, както и тази на сина и, имаше цвят на златист дъб.
Бе загуби горните си предни зъби, когато корабът, на който пристигнаха с Хроно от Марс се разби в областта Гумбо в Амазонската джунгла. Двамата бяха единствените оцелели след катастрофата и скитаха из джунглата в продължение на цяла година.
Цветът на кожата им бе постоянен, тъй като се дължеше на промяна в черния дроб. Промяната се дължеше на тримесечната диета, състояща се само от вода и корените на салпа-салпа или на амазонската синя топола. Тази диета беше част от ритуала за посвещаването им в тайните на племето Гумбо.
По време на това посвещаване майка и син бяха завързани с въжета за два стълба в средата на селото, като Хроно трябваше да символизира Слънцето, а Бе — Луната, така, както разбираха Слънцето и Луната хората от племето Гумбо.