Хроно бавно потриваше талисмана си с палец и наблюдаваше подобния на мъгла ореол около парчето метал и пръста си.
— Да вървят по дяволите, а, Хроно? — каза Бракман.
Мъжът, който продаваше чуруликащи механични птички, залюля неспокойно стоката, окачена над главата му. Една фермерска жена го бе намушкала с вила в битката при Тодингтън, Англия и го бе оставила, мислейки, че е умрял.
Международният комитет за идентификация и рехабилитация на марсианците с помощта на пръстовите му отпечатъци бе установил, че продавачът на птици е Бърнард К. Уинслоу, пътуващ селекционер на пилета, изчезнал от отделението за алкохолици на една лондонска болница.
— Много благодаря за информацията — бе казал Уинслоу на Комитета. — Сега вече не се чувствам така изгубен.
Сержант Бракман бе идентифициран от комитета като редник Франсиз Д. Томпсън, изчезнал посред нощ, докато е бил на пост край автомобилния парк на базата Форт Браг, Северна Каролина, САЩ.
Комитетът не бе успял да идентифицира Бе. Смяташе, че тя е или Флорънс Уайт — най-обикновено момиче без никакви приятели, изчезнало от обществена пералня в Ню Йорк, или Дарлийн Симпкинс — най-обикновено момиче без никакви приятели, което за последен път било видяно да се качва в колата на мургав непознат в Браунсвил, Тексас.
По-нататък от Бракман, Бе и Хроно сергии държаха останки от Марс, идентифицирани като Майрън С. Уотсън, алкохолик, изчезнал от работното си място като помощник в миячница за чинии в ресторанта на нюаркското летище… като Чарлийн Хелър — помощник диетолог от кафетерията при гимназията „Стайвърс“ в Дейтън, Охайо… като Кришна Гару — печатарски работник, все още издирван по обвинения в двуженство, сводничество и неплащане на издръжка в Калкута, Индия… като Курт Шнайдер, също алкохолик, директор на западаща туристическа агенция в Бремен, Германия.
— Могъщият Румфорд — измърмори Бе.
— Моля? — попита Бракман.
— Той ограби живота ни — продължи Бе. — Накара ни да заспим. Прочисти мозъците ни така, както се чисти тиква, за да се направи фенер. Монтира ни устройства като на роботи, обучи ни… погуби ни в името на добра кауза. — Тя сви рамене. — Щяхме ли да сме по-добре, ако ни беше оставил да живеем своя живот? Щяхме ли да станем нещо повече… или по-малко? Струва ми се, че съм доволна, задето ме използва по този начин. Предполагам, че е имал много по-добри идеи какво да направи с мен, отколкото Флорънс Уайт, Дарлийн Симпкинс или която там съм била. Но въпреки всичко го мразя — добави Бе.
— Това е твоята привилегия — каза Бракман. — Той твърди, че това е привилегията на всички от Марс.
— Все пак има една утеха — отвърна Бе. — Вече сме изразходвани. Никога повече няма да може да ни използва за каквото и да било.
— Добре дошъл, Космически скиталецо! — разнесе се оливиомаргаринения глас на Румфорд от тръбите на Гавраил по стената. — Колко уместно е, че пристигаш при нас с яркочервената пожарна кола на доброволен противопожарен отряд! Не съм в състояние да измисля по-вълнуващ символ на човешкото състрадание към околните от пожарната кола! Кажи ми, Космически скиталецо, виждаш ли нещо наоколо, което да ти говори, че вече си бил тук?
Космическия скиталец измърмори нещо неразбираемо.
— По-силно говори, моля те — каза Румфорд.
— Фонтанът — отговори Космическия скиталец неуверено. — Мисля, че си спомням фонтана. Само че…
— Само че? — подкани го Румфорд.
— Тогава беше сух… Не помня кога е било. Сега е толкова мокър! — отвърна Космическия скиталец.
Един микрофон, поставен край фонтана, бе включен към озвучителната система, така че бълбукането, плискането и ромоленето на водата да подчертава думите на Космическия скиталец.
— Нещо друго да ти е познато, о, Космически скиталецо? — настоя Румфорд.
— Да — отвърна скиталецът стеснително. — Познавам вас.
— Познат съм ти, значи? — попита Румфорд с насмешка. — Искаш да кажеш, че не е изключено да съм изиграл някаква роля в живота ти досега?
— Помня ви на Марс — каза Космическия скиталец. — Вие бяхте мъжът с кучето… Малко преди да излетим.
— Какво се случи след като излетяхте? — попита Румфорд.
— Нещо се обърка — отвърна Космическия скиталец, сякаш той бе причината за поредицата неудачи. — Много неща се объркаха.
— Някога замислял ли си се над възможността всичко да е станало точно както трябва?
— Не — отговори Космическия скиталец. Тази идея не го накара да се сепне, не можеше да го направи — тя далеч надхвърляше обхвата на неговата елементарна философия.
— Можеш ли да разпознаеш партньорката и детето си? — попита Румфорд.