Когато осъзнаха факта, че Космическия скиталец е отвратителния, мерзкия, омразния Малачи Констант, членовете на тълпата реагираха тихо, с въздишки, съвсем индивидуално — в общи линии със съчувствие. В края на краищата на тяхната общо взето прилична съвест тежеше фактът, че бяха обесили чучелото на Констант в домовете си и на работните си места. И въпреки че с радост бяха обесили чучелото, малцина от тях смятаха, че и истинският Малачи Констант, от плът и кръв, заслужава същото. Обесването на чучелото бе насилие от порядъка на подкастрянето на коледната елха или чупенето на великденски яйца.
И Румфорд, качил се на дървото, не направи нищо, за да обезкуражи това състрадание.
— Мистър Констант — продължи той със съчувствие, — на вас ви се е случило едно-единствено събитие и то е, че сте се превърнали в главен символ на злото за една огромна религиозна секта.
Но вие нямаше да сте привлекателен за нас, мистър Констант, ако до известна степен сърцата ни не бяха отворени за вас. Нашите сърца трябва да са отворени, тъй като всичките ви крещящи грешки са грешки, които хората са правели от незапомнени времена.
След няколко минути, мистър Констант — каза Румфорд от върха на дървото, — вие ще преминете по рампите и пътеките, за да стигнете до онази висока златна стълба. Ще се качите в космическия кораб на върха и ще отлетите на Титан, топлата и плодородна луна на Сатурн. Там ще живеете в безопасност и комфорт, но прокуден от родната ви Земя.
Вие, мистър Констант, ще направите това доброволно, така че Църквата на Безкрайно Безразличния Бог да разполага с една драма, с примера за една достойна саможертва, която да помни и върху която да размишлява за вечни времена.
Ние ще си представяме, мистър Констант — не спираше Румфорд от върха на дървото, — че всичките ваши погрешни идеи за смисъла на късмета, цялото ви неизползвано както трябва богатство, всичките ви отвратителни забавления, ще отлетят заедно с вас.
Мъжът, който беше Малачи Констант, който беше Вуйчо, който беше Космическия скиталец и който отново беше обявен за Малачи Констант — този мъж не взе много присърце факта, че отново го обявиха за Малачи Констант. Може би щеше да почувства някои интересни неща, ако Румфорд бе подбрал по-различно време. Но Румфорд му разкри какво ще бъде изпитанието му само секунди, след като му каза, че е Малачи Констант — и то бе достатъчно зловещо, за да може да ангажира цялото му внимание.
Беше му обещано това изпитание да започне не след месеци и дни, а след няколко минути. И като всеки осъден престъпник, Малачи Констант започна да изучва, забравяйки всичко останало, инзтрумента, с който щеше изнесе представлението си.
Любопитно, но първата му мисъл бе, че ще се препъне, че ще мисли прекалено много за нещо толкова просто, като ходенето, че краката му ще престанат да функционират и че ще падне заради тези вдървени крака.
— Няма да се препънете, мистър Констант — успокои го Румфорд от дървото, след като прочете мислите му. — Няма къде другаде да отидете, няма какво друго да направите. Поставяйки единия си крак пред другия, докато ние наблюдаваме в мълчание, вие ще се превърнете в най-паметната, величествена и значима гледка на нашето време.
Констант се обърна, за да погледне мрачната си партньорка и детето си. Погледите им бяха откровени. От тях Малачи Констант научи, че Румфорд бе казал истината — че пред него няма друго проклятие, освен проклятието на космическия кораб. Беатрис и Хроно се отнасяха с цинизъм към празненствата, но не и към храбростта, демонстрирана, докато траят те.
Те предизвикваха Малачи Констант да се държи достойно.
Констант внимателно започна да трие палеца и показалеца си с кръгово движение. Остана да наблюдава това безсмислено действие в продължение на десет секунди.
След това отпусна ръце, вдигна очи и твърдо закрачи към космическия кораб.
И когато краката му стъпиха на пътеката към стълбата, той чу един звук, който не бе чувал в продължение на три земни години. Звукът идваше от антената в черепа му. Румфорд, покачен на дървото, изпращаше сигнали към нея с помощта на малка кутийка в джоба си.
Изпълвайки главата му с ритъм на малко барабанче с пружина, той правеше дългия му, самотен път към космическия кораб по-поносим.
Ето какво имаше да му каже барабанчето с пружина: