Беатрис събра бутилките и бирените кутии. Пусна ги навън през вратата. Взе сутиена и го размаха над тълпата в очакване на благоприятен вятър.
Малачи Констант, който въздишаше, клатеше глава и тъгуваше за Стони Стивънсън, започна да събира боклука с крака. Избута пържените миди към вратата.
Младият Хроно седна на едно легло и заразтрива талисмана си.
— Да тръгваме, мамо! — каза той намръщено. — Заради плаченето на глас, мамо, хайде да тръгваме!
Беатрис пусна сутиена. Един порив на вятъра го улови, понесе го над тълпата и го закачи на едно дърво до това, на което беше Румфорд.
— Сбогом на всички вас, чистички, мъдри, прекрасни хора! — каза Беатрис.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
ДЖЕНТЪЛМЕНЪТ ОТ ТРАЛФАМАДОР
„Казано по точен начин, сбогом“
Сатурн има девет луни, най-голямата от които е Титан.
Титан е съвсем малко по-малък от Марс.
Титан е единствената луна в Слънчевата система, която има атмосфера. Има и достатъчно кислород за дишане.
Атмосферата на Титан е като атмосферата пред задния вход на земна пекарна в пролетна утрин.
В сърцевината си Титан има естествена пещ, която поддържа температурата на въздуха постоянна — шейссет и седем градуса по Фаренхайт.
На Титан има три морета, всяко от които е с размерите на земното езеро Мичиган. Водите и на трите са сладки и кристално чисти. Имената на тези морета са море Уинстън, море Найлс и море Румфорд.
Има едно скупчване от деветдесет и три по-малки езерца — зачатък на още едно море. Това скупчване се нарича езера Казак.
Море Уинстън, море Найлс, море Румфорд и езерата Казак са свързани от три големи реки. Тези реки, заедно с притоците им, са неспокойни — непрекъснато бушуват, мятат се, клокочат. Настроенията им се определят от бясно променящата се тяга на осемте други луни на Сатурн и на чудовищното влияние на самия Сатурн, чиято маса е деветдесет и пет пъти по-голяма от земната. Трите реки са известни като река Уинстън, река Найлс и река Румфорд.
Има гори, ливади и планини.
Най-високата планина е планина Румфорд — две хиляди, деветстотин деветдесет и три метра.
Титан предлага несравними гледки към най-ужасяващо красивите неща в Слънчевата система — пръстените на Сатурн. Тези ленти са широки четийсет хиляди мили и са дебели колкото острие на бръснач.
На Титан пръстените се наричат дъга Румфорд.
Сатурн се движи около Слънцето.
Прави една обиколка за двайсет и девет и половина земни години.
Титан се движи около Сатурн.
Вследствие на това той описва спирала около Слънцето.
Уинстън Найлс Румфорд и кучето му Казак бяха вълнов феномен — те пулсираха в изкривени спирали, започващи в Слънцето и завършващи в Бетелгейзе. Когато някое от небесните тела пресечеше тези спирали, Румфорд и Казак се материализираха на него.
Поради все още неизвестни причини, спиралите на Румфорд, Казак и Титан съвпадаха напълно.
Така че Румфорд и Казак бяха перманентно материализирани на Титан.
Живееха на един остров на една миля навътре в море Уинстън. Домът им беше точно копие на Тадж Махал в Индия на Земята.
Беше построен с работна ръка от Марс.
Със саркастичната си фантазия Румфорд бе нарекъл дома си „Блуждаещата крепост“.
Преди пристигането на Малачи Констант, Беатрис и Хроно на Титан имаше само още едно същество. Името на това същество беше Сало. Сало беше стар. Беше на единайсет милиона земни години.
Беше от друга галактика, от Малкия магеланов облак. Беше висок един метър и четирийсет сантиметра.
Цветът и повърхността на кожата му приличаха на земна мандарина.
Сало имаше три тънки крака, като на елен. Стъпалата му бяха оформени удивително интересно — представляваха надуваеми сфери. Когато ги надуеше до размерите на топка за немски батбол, Сало можеше да ходи по вода. Когато ги свиеше колкото топка за голф, можеше да подскача по твърди повърхности с голяма скорост. Когато изпуснеше въздуха от тях изцяло, краката му се превръщаха във вакуумни смукала. Сало можеше да ходи и по стени.
Той нямаше ръце. Имаше три очи, които улавяха не само така наречения видим спектър, но също и инфрачервените, ултравиолетовите и рентгеновите лъчи. Сало беше точен, тоест не живееше в повече от един момент едновременно и често казваше на Румфорд, че би предпочел да види чудесните цветове в краищата на спектъра, вместо миналото и бъдещето.
Това до известна степен беше шега, защото Сало бе виждал, живеейки само в един момент, далеч по-назад в миналото и далеч по-голяма част от Вселената, отколкото бе виждал Румфорд. Освен това си спомняше повечето от нещата, които бе видял.