Главата на Сало беше кръгла и бе окачена на шарнирно съединение.
Гласът му беше електрически инструмент за вдигане на шум и напомняше клаксон на велосипед. Говореше пет хиляди езика, петдесет от които земни и трийсет и един — също земни, но мъртви.
Сало не живееше в дворец, въпреки че Румфорд му бе предложил да му построи. Живееше под открито небе, край космическия кораб, който го бе докарал на Титан преди двеста хиляди години. Космическият му кораб беше летяща чиния — прототип на марсианските.
Сало имаше интересна история.
В 483 441-а земна година преди Христа той бе избран чрез масово телепатично единодушие и възторг за най-красивото, здраво и с чист ум същество от своя народ. Това стана по повод сто милионната годишнина на правителството на родната му планета в Малкия магеланов облак. Името на родната му планета беше Тралфамадор, което старият Сало преведе на Румфорд като „всички ние“ и „числото 541“.
Дължината на годината на родната му планета, по негови изчисления, беше 3 6162 пъти по-голяма от земната година, така че всъщност празненствата са били по случай 361 620 000-а годишнина на правителството. Веднъж Сало определи пред Румфорд тази форма на дълготрайно управление като „хипнотична анархия“, но отказа да обясни механизмите и.
— Или разбираш веднага за какво става дума — каза той на Румфорд, — или няма никакъв смисъл да ти се обяснява, Скип.
Задължението му, след като бил избран да представя планетата Тралфамадор, било да пренесе запечатано послание „от единия край на Вселената до другия“. Организаторите на церемониите не били толкова заблудени, че да смятат, че проектираният маршрут на Сало ще обхване Вселената. Това било поетична образност. Сало просто трябвало да занесе посланието толкова бързо и толкова далече, колкото позволявали съществуващите технологии.
Самото послание не беше известно на Сало. Било подготвено в нещо, за което той каза на Румфорд следното: „Прилича на университет, само че никой не го посещава. Няма сгради, няма факултети. Всички са в него и никой не е в него. Напомня облак, в който всички са духнали по малко пара, след което този облак започнал да извършва тежките мисловни операции на всеки. Не, не искам да кажа, че има истински облак, а само че е нещо такова. Ако не разбираш какво ти говоря, Скип, няма смисъл да се опитвам да ти го обяснявам. Само ще ти кажа, че там няма никакви съвещания.“
Посланието се намираше в запечатан оловен контейнер с формата на квадрат, със страна пет сантиметра и дебелина два сантиметра. Контейнерът бе поставен в златна мрежеста обвивка и окачен на лента от неръждаема стомана, занитена за вала, който би могъл да бъде наречен салов врат.
Сало имаше заповед да не отваря посланието преди да е стигнал до целта си. Целта му беше една галактика, която започваше на осемнайсет милиона светлинни години отвъд Титан. Организаторите на церемониите, в които Сало бе участвал, не знаеха какво ще намери той там. Бяха му наредили да открие някъде из нея живи същества, да овладее е езика им, да отвори посланието и да им го преведе.
Сало не се съмняваше в разумността на тази задача, тъй като беше, както повечето Тралфамадорци, машина. Като такава, той трябваше да прави това, което се искаше от него.
От всички заповеди, които Сало получи преди да излети от Тралфамадор, най-важната беше, че не бива, при каквито и да било обстоятелства, да отваря посланието преди да стигне до местоназначението си.
Толкова наблегнаха върху тази заповед, че тя стана основна същност на съществото на дребния тралфамадорски посланик.
През земната 203 117 г. преди Христа технически проблеми принудиха Сало да кацне в Слънчевата система. Една малка част — от енергийната система на кораба — беше унищожена. Тя беше не по-голяма от земна отварячка за бира. Сало нямаше слабост към механиката и представата му за това как е изглеждала тя и за какво е служела беше само смътна. Тъй като корабът му се движеше с УВДБ — Универсалната воля да бъдеш — с енергийната система не биваше да се занимава дилетант.
Корабът на Сало изцяло излезе от строя. Все още можеше да лети, но неравномерно, най-много с шейсет и осем хиляди мили в час. Това бе напълно достатъчно за кратки прелитания из Слънчевата система, дори в осакатен вид този кораб стана прототип на корабите на Марс, но беше невероятно бавен, за да изпълни междугалактическата мисия на Сало.
Старият Сало се оказа захвърлен на Титан и изпрати у дома на Тралфамадор съобщение за своята участ. Изпрати това съобщение със скоростта на светлината, което означаваше, че то ще достигне целта си след сто и петдесет хиляди земни години.