— Колкото и утешителна да е хроно-синкластично инфундибулумираната мисъл — каза Румфорд, — все пак бих искал да знам какъв беше смисълът на целия този епизод в Слънчевата система.
— Ти го казваш много по-добре от всеки друг в „Джобната история на Марс“ — увери го Сало.
— В „Джобната история на Марс“ не се споменава, че съм станал жертва на мощно влияние на сили, произхождащи от планета Тралфамадор. — Той изскърца със зъби. — Преди аз и кучето ми да заплющим през пространството като конски камшик в ръцете на безумец — добави Румфорд, — много бих искал да науча какво е посланието, което носиш.
— Н-н-не знам — отговори Сало. — Запечатано е. Имам заповед да…
— Въпреки всички заповеди на Тралфамадор — каза Уинстън Найлс Румфорд, — въпреки всичките ти инстинкти на машина, но в името на нашето приятелство, Сало, искам да отвориш посланието сега и да ми го прочетеш.
Малачи Констант, Беатрис Румфорд и младият Хроно — техният див син — се хранеха намръщено в сянката на една титанска маргаритка на брега на море Уинстън. Всеки член на семейството се бе облегнал на статуя.
Брадатият Малачи Констант, плейбоят от Слънчевата система, все още бе облечен с яркожълтия костюм с въпросителните знаци. Това беше единственото облекло, което притежаваше.
Констант се бе облегнал на една статуя на Свети Франциск от Асизи. Свети Франциск се опитваше да се сприятели с две враждебно настроени и ужасяващо огромни птици, по всяка вероятност плешиви орли. Констант не бе в състояние да определи птиците като титански сини птици, тъй като все още не бе виждал такива. Бе пристигнал на Титан едва преди час.
Беатрис, която имаше вид на циганска царица, кипеше от тих гняв в краката на един млад студент по физика. Още от пръв поглед личеше, че младият, облечен в бяла престилка учен е съвършен слуга единствено на истината. Още от пръв поглед личеше, че нищо друго, освен истината, не би могло да му достави удоволствие, докато се усмихва над своите епруветки. Още от пръв поглед личеше, че подобно на хармониумите от пещерите на Меркурий, той бе над животинските грижи на човечеството. Още от пръв поглед се виждаше, че това е един млад човек, лишен от суетност, освободен от похот и зрителят приемаше за истина името, което Сало бе вдълбал в основата на скулптурата — „Откриване на атомната енергия“.
Едва след това се забелязваше, че търсачът на истината е получил шокираща ерекция.
Беатрис все още не бе забелязала това.
Младият Хроно — мургав и опасен като майка си — вече извършваше първия си вандалски акт — или по-скоро се опитваше да го извърши. Опитваше се да издълбае една мръсна земна дума върху основата на статуята, върху която се бе облегнал. Искаше да го направи с острия ръб на талисмана си.
Вместо това, втвърденият почти колкото диамант титански торф заобли острия ръб.
Скулптурата, върху която се трудеше Хроно представляваше семейна група — неандерталец, партньорката му и тяхното бебе. Беше много вълнуващо произведение. Приклекналите, космати, изпълнени с надежда същества бяха толкова грозни, че чак изглеждаха красиви.
Тяхната универсалност и значение не намаляваха от името, което Сало бе дал на произведението си. На всички свои статуи Сало даваше страховити имена, сякаш за да заяви съвсем категорично по този начин, че не се взема насериозно като художник нито за миг. Името, което Сало бе дал на семейството неандерталци се дължеше на факта, че на бебето показваха човешки крак, печащ се на грубо издялкан шиш.
Името на скулптурата беше: „Това малко свинче“.
— Независимо какво ще се случи — каза Малачи Констант на семейството си, след като пристигнаха на Титан — било то красиво, тъжно, щастливо, нещастно или страшно — проклет да съм, ако реагирам. В момента, в който се окаже, че някой или нещо иска да действам по определен начин, просто ще замръзна. — Той погледна нагоре към пръстените на Сатурн и сви устни. — Не е ли прекалено красиво, за да се опише с думи? — Изплю се на земята.
— Ако някой отново пожелае да ме използва в някой от грандиозните си планове — продължи Констант, — очаква го огромно разочарование. С по-голям успех може да се надява да накара някоя от тези статуи да се изправи.
Той отново се изплю.
— Доколкото успях да разбера — продължи Констант, — Вселената е склад за вехтории, в който цените на всичко са прекалено надути. Аз приключвам с ровенето из купчините боклуци, за да търся какво да купя. Всяка от така наречените покупки, е свързана с помощта на невидими проводници за сноп динамитни шашки.