— Как се казва?
— Джесика.
— Хубавка ли е?
— Трябва да питаш Оливър. На мен ми изглежда малко дундеста. Но иначе играят на федербал, така че не мисля да има нещо против нея. Попита ме дали имам нещо против Джесика да идва да си играят. Беше страшно срамежлив и ужасно сладък.
— Е, надявам се да ме представят официално.
Замълчахме. Нещо подплаши враните в близката горичка и те се разкряскаха разтревожено.
— Мислиш ли, че ще я открият? — попита тя.
— Изабел ли?
— Да.
Помислих за момент.
— Да, вярвам. Вярвам, че накрая ще я открият.
— Тя ми изглеждаше страшно мила.
— Така е.
— Обаче ненавиждам жени с фигури като нейната. Изглеждат страхотно каквото и да облекат.
Усмихнах се. Спомних си как изглеждаше Изабел — кожата й, ароматът на тялото й, гласът й. Тя беше жива. Не можеше да е другояче.
Кейт се пресегна и стисна ръката ми.
— Съжалявам за снощи — каза тя. — Но Джейми направо ме влудява. „Декер“ сякаш са му обсебили живота. Понякога ми се струва, че си е продал душата на Рикардо.
— Знам какво ти е на ума. Рикардо дава мило и драго да има пълен контрол върху хората, които работят за него. Оставя ги да си вършат работата както намерят за добре, но прави всичко интересите им да съвпадат с неговия. Разбирам гледната точка на Джейми. Той трябва да изплаща всичко това.
— Не, не трябва! — възрази тя с внезапно ожесточение. — В действителност изобщо нямаме нужда от толкова огромно жилище. Разбира се, много е хубаво, но можехме да си живеем щастливо в апартамента си в Чизуик. А и ония дрънканици, че трябвало да се грижи за мен, са пълна глупост. Аз си имах чудесна работа в една адвокатската кантора в Сити. Пак бих могла да изкарвам същите пари. Разбира се, че искам да съм до Оливър, докато отрасне, макар че не съм длъжна.
Не казах нищо. Не исках да вземам страна между двамата. Особено след като според мен единият бе прав, а другият — не.
— Знаеш ли, че се сдърпахме здравата с него, че съм те поканила у нас? — попита тя.
Поклатих глава.
— Каза, че във фирмата щели да го гледат с лошо око. Казах му, че не е необходимо да се вживява чак дотам.
— Не искам да оставам, щом…
— Ще останеш — заяви твърдо тя. Очите й пламнаха. Това ме изненада доста. Познавах я като спокойна и уравновесена жена. Никога не я бях виждал толкова възбудена.
Изненадата ми явно бе проличала, защото тя се усмихна и каза:
— Не се тревожи. Джейми също иска да останеш. Мисля, че вече е разбрал, че се е държал глупаво.
Тя отпи от кафето си и зарея поглед към хълма отвъд градината.
— Той се променя, да знаеш.
В първия момент се въздържах от коментар. Не исках да навлизам прекалено дълбоко във взаимоотношенията им. Тя обаче явно искаше да си разтовари душата. Внимателно навлязох в опасната тема.
— Така ли?
Тя ме стрелна с поглед. Усети неохотата ми да разговарям на тази тема, но въпреки това продължи.
— Спомняш си го какъв беше в университета. Нищо не вземаше на сериозно. Винаги беше страшно забавен, страшно мил, винаги съпричастен. И след това пак беше същият. Ако не беше той, не знам как щях да преживея смъртта на баща ми.
Спомних си, че когато бащата на Кейт бе загинал при автомобилна катастрофа, тя беше направо съкрушена. Джейми бе направил всичко, което се очаква от един съпруг. Той сякаш знаеше отлично кога да я развесели и кога да я остави сама.
— Винаги е бил добър приятел — казах. — Уреди ми работа в „Декер“, нали така? Знам, че нещата просто не се получиха, но не бива да забравяме, че си заложи главата заради мен.
— Да, така е — усмихна се Кейт, но само за момент. — Но какво ще кажеш за Оливър? Джейми направо беше полудял от радост, когато се роди. А сега едва ли го вижда и за няколко минути на седмица.
— Просто няма друг избор, Кейт. Бях в кухнята на „Декер“. Трябва да работиш пряко сили, за да се задържиш. Джейми не прекарва там повече време от другите. Всъщност вероятно дори прекарва по-малко от всички.
— Но защо му е да работи там? След всичко, което сториха на теб, и това, което правят сега с него.
В гласа й се промъкна нотка на страдание. Знаех отговора. Навремето с него бяхме играли ръгби. Той беше един от най-упоритите хора, които познавах. Никога не се предаваше. Ако беше решил да прави състояние в „Декер“, нито аз, нито Кейт можехме да направим нещо, с което да го разубедим.