— Какво става? — попита Кейт.
— Лоша работа.
— Какво по-точно?
— На Ник със сигурност ще му хареса. — Той ми хвърли един бърз поглед. — Мисля, че сме изправени пред много сериозни проблеми. Пазарът цяла седмица е в състояние на свободно падане и по всички личи, че това ще продължи и тази седмица.
— Какво се е случило? — запитах го. Съвсем съзнателно бях спрял да чета новините от Латинска Америка във вестниците.
— Мексико рухва. Банки гърмят по цялата страна, правителството пада под огромното бреме на дълг-рефинансирането, за да се справи с положението тази година, и на всички им се е дръпнало лайното.
— А „Декер“ са все още на дълга позиция по онази двумилиардна сделка с Мексико от миналия месец?
— Да, и има още цял куп други неща. Мексико паднаха с двайсет процента и Рикардо продължава да купува още. Разбираш ли, неговата теория е, че САЩ са спасили задника на Мексико през 1995 и сега ще го повторят. От негова гледна точка възможността да изкупуваш на безценица по време на паника е нещо голямо. Да знаеш, че е получил допълнително финансиране от „Шалме“, нали я знаеш, швейцарската банка, която притежава двайсет и девет процента от активите ни. Имаме вече достатъчно мексикански ценни книжа, за да запълним цялата кула Канари Уорф.
— И колко точно е това?
Джейми се присви.
— Имаме дълга позиция от четири милиарда долара по мексиканската сделка и още два милиарда по други.
— Господи! Какво се е случило? Рикардо да не си е изгубил ума?
— Рикардо — не, но Конгресът на САЩ със сигурност. Чувал ли си нещо за закона на Пинък?
— Не.
— Това е един нов закон, който изисква конгресът им да одобрява всеки авариен пакет от помощи, който надхвърля определен обем. Създаден е специално, за да не позволява на американското правителство да измъкне отново Мексико.
— А ще го гласуват ли? Президентът няма ли да наложи вето?
— Казва ли ти някой? Това е свързано с още цял куп други сделки. Нека да кажем, че това прави ситуацията около Мексико още по-неясна. Някои от брейдиоблигациите се сринаха до трийсет процента.
Брей! Спомних си, че само преди месец се търгуваха на шейсет и седемдесет процента.
— Значи никакви премии тази година?
Джейми въздъхна.
— Нещата са още по-мрачни. В началото на тази година капиталът ни възлизаше на милиард и половина. По днешни цени загубите ни са по-големи от тази сума. В техническо отношение ние сме в положение на несъстоятелност. Разбира се, всички загуби са нереализирани. А и никой извън групата не знае нищо за случая, дори и лорд Къртън. Все още има шанс пазарът да се завърти благоприятно за нас. Но дотогава ще разчитаме на парите от „Шалме“ и на виртуозното счетоводство.
Джейми имаше право. Бях доволен, но направих всичко възможно да не го покажа. Той беше много притеснен. Не искаше „Декер“ да изчезне яко дим, преди да си е получил поне първото солидно възнаграждение от тях.
Когато обаче на следваща сутрин седнах да работя, открих, че ми е невъзможно да се съсредоточа. Бележките ми, погълнали така силно вниманието ми предния ден, сега лежаха разпилени върху бюрото. Погледът ми се зарея през прозореца към ябълковите градини.
Значи „Декер“ рухваше? Чудесно! Съжалявах единствено, че не аз съм този, който им е придал първоначалната скорост. Изпитвах леко угризение заради Джейми и някои от останалите, които щяха да изгубят солидните си премии след всичкото нечовешко блъскане, което бяха вложили. Но Джейми трябваше да е щастлив, че има жена като Кейт. За какво му бяха толкова пари?
„Декер“ по всяка вероятност все някак си щеше да се измъкне. Цената на мексиканските ценни книжа щеше да се вдигне. Кой знае, може би пък „Декер“ щеше да извади късмета и да приключи с цяло състояние ситуацията, вместо да рухне? Точно сега обаче бе много слаб и уязвим. Ако исках да си отмъстя, сега беше моментът.
А аз жадувах за мъст. Рикардо и брат му бяха съсипали кариерата ми, бяха откраднали дисертацията ми, бяха уредили да ме пребият и да ме изхвърлят от квартирата ми — и всичко това с очевидна безнаказаност. Арогантността им надминаваше всякакви граници. Не можех да ги оставя, без да си платят. Какво ми беше заявил Рикардо? „Не си ли с мен, значи си против мен.“ Чудесно. Аз бях срещу него.