— Не вярвам, че Едуардо Рос е способен на такава постъпка — заяви Къртън с убеденост, която граничеше с нелепост.
Значи Къртън познаваше Едуардо. А всеки, който го познаваше, трябваше да знае, че той не би имал никакви морални задръжки да организира отвличане.
Повдигнах вежди.
— Добре — отстъпи Къртън. — Но как Едуардо е разбрал за поглъщането? Нали до този момент държахме в тайна.
— Изтичане на информация — повдигнах рамене.
— Хмм. И какво очаквате да направя?
— Да спрете сделката.
— Не мога — навъси се той. — И вие го знаете много добре. „Декер Уорд“ е в положение на несъстоятелност. Продам ли я на „Блумфийлд Уайс“, тя би могла да оцелее под някаква друга форма и аз ще извлека някаква полза от това. Ако обаче сделката се провали, нямам друг изход, освен да повикам ликвидаторите.
— Добре, не можете ли поне да я отложите? Измислете някакъв проблем. Нещо, което да ни даде поне още малко време.
— Нямам никакво време. Ако пазарът продължи да пада, сделката ще пропадне. Не мога да си позволя да изчаквам и да подлагам всичко на допълнителен риск. А и между другото, какво биха ви дали още няколко дни отсрочка?
Това вече го бях обмислял в колата по пътя към къщата му.
— Ще открием кой е отвлякъл Изабел и ще я освободим.
— Но щом бразилската полиция не е успяла да открие похитителите през изминалите два месеца, кое ви кара да мислите, че сега за два или три дни ще успеете да я откриете?
— Защото вече знаем, че отвличането й има връзка с „Декер Уорд“. Най-вероятно са замесени Рикардо или Едуардо. Няма да е трудно да бъдат проследени.
Къртън въздъхна.
— Вижте, мъчно ми е за Изабел, но наистина не мога да направя нищо. Просто нямам никакъв избор.
— Не, имате! — заяви Кейт. Решимостта в гласа й направи силно впечатление на Къртън. — Ако не спрете сделката и Изабел умре, смъртта й ще тежи на съвестта ви до края на живота ви! Никога не ще успеете да я прогоните от мислите си. Разбира се, когато погледнете банковата си сметка и видите, че е набъбнала с още няколко милиона, ще си спомните защо сте я оставили да умре. Но парите няма да ви донесат удовлетворение. Защото съвестта ви ще се пържи на адски огън.
Той премигна, после възкликна:
— Вижте, аз не искам да я убивам! Нямам нищо общо с тази работа.
— Това изобщо не е вярно — тръсна глава Кейт.
Къртън ме стрелна със злобен поглед.
— И защо идвате сега? Нали вие бяхте инициаторът на сделката с „Блумфийлд Уайс“.
— Това не е за него, а за Изабел — поправи го Кейт. — Вижте, знам добре, че нямате нищо общо с цялата тази мерзост, но вие сте президентът на „Декер Уорд“. И това е ваша отговорност.
Къртън се изправи и отиде до прозореца. Двамата с Кейт го наблюдавахме. Напрежението му си личеше по гърба и плещите му.
Той се обърна и прокара пръсти през косата си.
— Не мога да отменя сделката. „Блумфийлд Уайс“ ще ми представят офертата си утре. Но ако искате, мога да отложа отговора си до понеделник.
— До сряда.
— Добре, до сряда. — Той ме изгледа раздразнено. — Но в следващата сряда сутринта ще приема предложението на „Блумфийлд Уайс“, в случай че е разумно, разбира се. И се надявам, че дотогава ще откриете Изабел.
— Благодаря ви — казах.
Кейт му се усмихна. Тя се оказа права — той не беше съвсем лош.
— Бихте ли ни дали телефонния си номер тук? В случай че ни се наложи да се чуем с вас.
Къртън отиде до масичката с телефона, надраска номера върху лист хартия и ми го подаде.
— О, и още едно нещо. — Къртън вече не криеше раздразнението си. Явно му бях дошъл до гуша. — Мога ли да използвам телефона ви?
Навъсването стана още по-дълбоко.
Погледнах часовника си. Беше един часът — девет вечерта в Бразилия.
— Трябва да съобщя на бащата на Изабел, за да може да извести похитителите, че ще има отсрочка.
Къртън само повдигна рамене и кимна.
Набрах номера на Луиш. Свързах се още от първия път.
— Луиш, Ник се обажда. Разговарях с лорд Къртън, президента на „Декер Уорд“. Казва, че ще забави приемането на офертата на „Блумфийлд Уайс“ до сряда.
— Слава богу — възкликна той облекчено. След миг обаче тревогата му се върна. — Какво ще правим сега?
— Ще намерим Изабел.
— И как ще го направим, Ник?
Къртън ме следеше внимателно.